AEDVIL

“Оги-Огненото драконче” – втора част – “Оги и Градушката”

– Видях го! Взе парите. Подписа документите. Уж всичко било наред! А това са стари, повредени машини. Купили са ги на безценица[1]. Никаква работа няма да вършат. Всичко ще потъне в сажди. Къщите, гората и планината ще почернеят. Попаднат ли в езерата и реките – ще отровят питейната вода, плодовете, зеленчуците, а накрая – децата ни!

Разглеждаш мъжа, който говори. Млад. Силен. Явно е и умен. Питаш се ”Защо се примирява?”

– А ти подписа ли? – пита го жена му.

– Да. Щели да… – гласът му заглъхва.

Шепне на ухото на жена си ужасните заплахи, с които са прекършили волята му. Не чуваш думите му, но виждаш, как майката пребледнява . Очите ѝ уплашено се стрелкат. Хуква да търси децата си. Прибира ги в къщи. Заключва вратата.

Мислиш си: “Странни са хората… Та има ли по-страшно от това – да бъде отровена и унищожена природата?” Иди на № 02_19.