Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми – 1

Първа част на грузинската приказка

“Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми”

 

 

Било ли е, или не е било – не знам, но разказват, че живял някога богат цар. Веднъж той изпратил хората си на лов. Заповядал:

– Без месо да не се връщате!

Тръгнали ловците, дълго бродили из гората – никакъв дивеч не видели. Навлезли в най-гъстата част на вековната гора. На една полянка забелязали сърна. Погледнали и що да видят?! Не еленче, а детенце кърмела сърната. Щом се прицелили в нея, детето я прегърнало, опитало се да я защити.

 

Обградили поляната, хванали детето. Дожаляло им за сърната, пуснали я. Отвели момчето при царя. Разказали, какво чудо видели. Еленко – така кръстили детето. Царят имал син на годините на момчето, откърмено от сърната. Децата веднага се сприятелили. Една дойка ги кърмела, в едно легло спели, неразделни приятели станали. Растели не с дни, а с часове. Станали на дванайсет години. И като всички момчета – палави били.

 

Излезли веднъж на полето – с лъковете си да стрелят. Пуснал принцът стрелата си, уцелил стомната на бедна старица, счупил я, водата се разляла. Обърнала се старицата, погледнала ги и рекла:

– Няма да те прокълна, принце. Единствен син си. Но нека в сърцето ти любов към Елена Прекрасна да се разгори!

 

Принцът три седмици полужив от любов се скитал.  Не знаел, коя е Елена Прекрасна, но все за нея мислел, мира нямал.

– Няма да се успокоя, докато не ти доведа тази красавица! – рекъл Еленко на приятеля си.

Отишъл при царя, помолил железни каламани[1] да му изковат царските ковачи, остри стрели да му направят майсторите на оръжия. Принцът също решил Елена Прекрасна да дири.

– Не се тревожи, царю, жив и здрав ще се завърне принцът след две години. Ще бдя над него. – рекъл Еленко. – Докато съм жив – нищо лошо няма да му се случи.

 

Тръгнали побратимите, дълго вървели, стигнали до непроходима гора – над нея скала се извисява, върху скалата – голям дом, около него – прекрасни градини. Само че там страшни чудовища живеели – полу-хора, полу-животни. Много силни и жестоки били. А и магически сили имали. Но Еленко не се страхувал. Изкачил се до градината – плодове за принца да набере. Огромен деветоглав дев изскочил и се развикал:

– Как смееш плодове от градината ни да късаш?! Тук птица в небето не лети, мравка по земята не пълзи – страхуват се. Кой си ти?

– Еленко.

Стреснал се дев, знаел той: Роди ли се еленовият син – те всички ще загинат. Затова само страховито изръмжал, но не посмял да нападне момчето. Разбягали се чудовищата, но не успели да избегнат стрелите на Еленко. Очистил дома от тях, довел принца, нахранил го с вкусни плодове от градината.

 

А на чардака се криел последният дев – петоглавият Бабаханджоми. Седи в един ъгъл и трепери. Решил се накрая да излезе, замолил Еленко:

– Не ме убивай! Вземи цялото ни богатство.

– Богатства не ми трябват. – отговорил Еленко

– Брат ще ти бъда!

– Вярно ли ще служиш на принца?

– До гроб! – закимал с петте си глави Бабаханджоми. – Защо градове и села заобикаляте? Каква беда ви кара из непристъпни планини и непроходими гори да обикаляте? Какво търсите?

– Елена Прекрасна. Знаеш ли, къде можем да я намерим?

– Не е лесно… Много юнаци напразно са я искали за своя невеста. Влезте в дома ни. Той е вълшебен – мога заедно с вас да го занеса там, където пожелаете. 

Дали наистина може? Ще разбереш от втората част на грузинската вълшебна приказка “Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми” – 2.


[1]Каламани – селски обувки от щавена кожа, които се завързват с кожено ремъче. В българските приказки бедняците носят цървули, които приличат на грузинските каламани.