Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми – 2

Втора част на грузинската приказка

“Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми”

 

Три месеца носил Бабаханджоми дома, заедно с двете момчета. Стигнал до брега на голяма река.

– Изморих се, спри, да си починем. – рекъл принцът.

Излезли от дома момчетата, приближили се към реката, гребнали вода, понечили да пият.

– Ама че чудо! Водата е солена.

– Това не е вода, а сълзи. – отговорил Бабаханджоми. – На върха на тази планина живее петоглав дев. И той гори от любов към Елена Прекрасна, сълзи лее. Текат сълзите, като река се стичат.

Удивил се Еленко и се зарекъл, да намери красавицата и да ожени принца за нея. Провикнал се към върха на планината:

– Ей, дев, на връщане ще ти покажем невестата.

 

Продължили нататък – минали още няколко месеца. Свършила им храната, ловували и тъй се прехранвали. Решил Еленко, да  отиде в близките села, да разпита, къде живее Елена Прекрасна. Бабаханджоми и принцът го чакали в дома.

 

Видял бедна къщурка накрай гората, почукал на вратата, отворила му стара жена.

– Майчице, заради любовта на всички майки към децата им, моля те, кажи ми, къде се намира замъкът на Елена Прекрасна.

– Ех, сине, откажи се! Не я търси! Много момци загинаха заради нея. Заключена е тя с девет ключалки, слънчев лъч не може там да се промъкне, камо ли човек да я види. Зад тази планина още по-висока се издига. На върха – облаците около чудна градина се вият, от човешките очи я крият. В дъното на градината е замъкът на Елена Прекрасна. Отдавна Цар Вятър  дебне красавицата, иска да я отвлече. Затова я пазят толкова зорко.

– Брат ми я иска за жена.

– Много женихи я искат. Няма да му я дадат. Напразно живота си ще изгуби.

Благодарил Еленко на старицата. Помислил си: “Ще се справим!” Завърнал се при дома на Бабаханджоми. Разказал на побратимите си, какво е научил. 

Метнал Бабаханджоми на гърба си своя дом, заедно с принца и Еленко и пак тръгнал на път.

 

Стигнали до замъка на Елена Прекрасна. Еленко пръв влязъл, пръв поздравил майката на красавицата. А тя чародейка била – можела човек да убие и да го съживи. Като видяла Еленко – такъв млад, смел и хубав, запитала го:

– Що за човек си ти? Какво те води насам?

– Вашата щерка искам за невеста на моя побратим.

– Почакай тримата братя на Елена Прекрасна да се завърнат от лов. Тогава ще видим…

 

Завърнали се братята – всеки сърна на рамо носи и по един огромен дънер за огъня.

– Кой е този? – запитали те.

– С добро е дошъл. – отговорила майката. – Сестра ви за жена на принца иска.

Заедно с братята Еленко се захванал с дивеча. Докато тримата една сърна одерат, той другите две приготвил, насякъл месото, че и на шиш го нанизал, над огнището да се пече. Седнали да вечерят. Здравата си похапнал Еленко. Удивили се братята, такъв човек още не били виждали.

 

На сутринта влязъл принцът при Елена Прекрасна, стоял като вкаменен – гледал, но нищо не чувал – омагьосала го майката на красавицата.

– Махай се! – прогонила го тя.

Излязъл той натъжен от двореца.

– Какво ти каза? – пита го Еленко.

– Не знам, братко, нищо не чух, нищо не разбрах. – засрамено рекъл принцът.

Втори път влязъл при Елена Прекрасна. Пак го омагьосала нейната майка-чародейка.

Но когато за трети път влязъл, побратимът му Бабаханджоми успял да развали заклинанието. Принцът се затичал, хванал ръката на Елена Прекрасна и извикал:

– Моя ще бъдеш! Моя!

Ще стане ли Елена Прекрасна невеста на принца? Ще разбереш от третия епизод на грузинската вълшебна приказка “Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми” – 3.