Градината на Дариачанги – 2
Втора част на грузинската приказка “Градината на Дариачанги”
Кучето, като видяло, какво се е случило със стопанина му, залаяло, започнало отчаяно да вие, затичало се към къщи. Дотичало в градината, захапало полите на роклята на сестрата и я задърпало. Разбрала девойката, че беда е сполетяла брат ѝ. Взела желязна тояга и тръгнала след кучето.
Довело я то до дома на Дариачанги.
– Погледни, хубавице! Виж, няма я твоята градина! – извикала сестрата. – Но не бързай да ме вкаменяваш. Виж ме първо – много по-красива съм от теб!
Скочила Дариачанги, отворила вратата. Едва показала главата си навън, едва погледнала дръзката гостенка, а сестрата вече я сграбчила за косата, притиснала лицето ѝ към земята и извикала:
– Върни брат ми! Развали магията! Иначе – ще ти счупя ребрата с желязната тояга!
– Вземи кърпата ми, покрий камъка с нея и брат ти ще оживее. Но не знам, кой от камъните е твоя брат. Не съм го виждала.
Съживила девойката всички камъни, оживял и брат ѝ. Поискал красавицата невеста да му стане. Не възразила Дариачанги, искала да е там, дето е нейната градина. Невиждана красавица била Дариачанги – по-прекрасна от слънцето и луната. Само едно ѝ било лошото – обичала да си поспива: три дни в градината се разхожда, три месеца спи. Явно – научена била да мързелува.
Довели брата и сестрата Дариачанги в бедната къщурка на бабичката и заживели заедно. Намирали работа на Дариачанги, не я оставяли да спи по цели месеци, както била свикнала.
Зиме и лете, пролет и есен зеленеели и цъфтели дърветата във вълшебната градина. Цяла година клоните се свеждали от дивни плодове. Преминавали хората покрай градината, възхищавали се. Бабичката, брата и сестрата, а и красивата Дариачанги щедро ги гощавали с вкусните плодове, които хората никога преди това не били опитвали.
Мълвата за вълшебната градина обиколила цялото царство. Чула и мащехата. Дошла да я види. Познала завареничетата, въпреки че много години били отминали. Черна завист изпълнила сърцето на злата жена.
“Вълшебната градина ще загубят! Ще ги погубя!”
Затичала се мащехата към двореца, разпуснала косите си, реве и нарежда:
– Горко ти, царю! Братът и сестрата такава градина владеят, каквато ти не си и сънувал!
– Каква градина?! Говори! Не реви! – креснал царят.
– О, велики, господарю, мира няма да имам, дорде не завладееш градината на Дариачанги.
– Ама че глупости говориш! Как ще завладея градина, дето е през девет земи в десета?! Няма да влача дърветата до тук я?!
– Ожени се за красавицата Дариачанги. Градината е вълшебна – където е красавицата, там е и градината. Постави на брата и сестрата трудна задача – дето и за век няма да изпълнят. Щом не се справят – ще ги обезглавиш и ще вземеш Дариачанги, заедно с вълшебната ѝ градина.
Алчният цар харесал съвета на злата жена. Отишъл да види градината на Дариачанги. Красавицата набрала най-красивите цветя, най-вкусните плодове и излязла да посрещне царя. А той не знаел кое по-напред да гледа – красавицата или вълшебната градина. Тъй прекрасни били!
Заповядал царят момъкът да срине планината, що се извисявала отвъд морето и засланяла слънцето.
– Господарю, първо заповядай мост над морето на прокарат.
– Мост и за сто години няма да успеят да построят, а на мен планината сега ми пречи! Изпълни заповедта ми! Иначе ще ви отсека главите!
– Не тъгувай! – рекла Дариачанги на момъка. – Аз сама мост през морето ще направя.
Прехвърлила красавицата златните си коси през морето. Засияли те, заблестели над морските вълни.
– Първи ти, велики владетелю мини по моста. Иди на другия бряг, разходи се из ливадите в подножието на планината, докато не я е сринал момъкът.
Царят и неговите назир-визири тръгнали по моста. След тях подтичвала злата мащеха. Щом стигнали до средата, красавицата разтърсила косите си. Потънали в морето злите назир-визири, мащехата и царя – загинали.
Върнали се младоженците при бабичката, заживели щастливо. Може да са живи и днес…
Вековни гори се извисили около вълшебната градина на Дариачанги, затова никой повече не е я виждал…
Източник: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html
Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова
Прочети или чуй следващата вълшебна грузинска приказка – “Дъщерята на ловеца”.
Към индекса: Грузински приказки