AEDVIL

Ние градим хипотези[1], ако:

Не сме присъствали на дадено събитие.

Не са ни известни някои от основните факти:

Какво се е случило? Кога? Къде? Как? С кого? Защо? Кой го е сторил?

Ако искаме да обясним дадено събитие или природно явление.

Ето един много лесен пример: Вътре в класната стая има парчета стъкло. Прозорецът откъм вътрешния двор е счупен. Този прозорец децата не могат сами да отворят. Счупената част от стъклото е колкото футболна топка.  Но топка в класната стая няма. Всички факти са налице. Остава да открием злощастния футболист и този, който му е помогнал, като е скрил топката. Огледай се и прецени, кой изглежда най-гузен…

Е, само на шега, какви други хипотези ще предложиш? Долетели са извънземни? Кълвач е решил да дойде на гости във вашия клас и затова е счупил стъклото? А сега – да продължим!

С хипотези обясняваме събития и природни явления. Например, хипотезите за това: От какво е изграден светът? В древността казвали: От атоми. Но учените откриват все по-малки и по-малки частици. Оказва се, че някои от тези съвсем мънички съставни части на Вселената са по-скоро енергия, отколкото материя. Енергията и материята са взаимно свързани. Материята може да се превръща в енергия, а енергията – да създава материя.

В една съвременна хипотеза се говори за трета съставна част на Вселената – информацията (освен материята и енергията). Счита се, че всяка мисъл, всяко чувство или действие предизвиква завихряне на пространството. Тези вихърчета учените наричат “приони” и смятат, че те запълват вакуума[2] между звездите и галактиките. Прионите съхраняват информация и за това, което се е случило много, много отдавна – когато Слънцето още не се е било родило.

Когато учените с експерименти, изследвания и анализи успеят да докажат една хипотеза – тя се превръща в научна истина.

Например, вече е доказана хипотезата, че гените пренасят информация и определят, какво ще бъде поникващото растение, новороденото животно или човек.

Приличат на орисниците от приказките, нали? Но в приказките винаги се намира добра фея, която да поправи лошите предсказания. В живота хората сами се учат да променят гените, да отстраняват проклятието на наследствените болести.

В древната мъдрост откриваме толкова важни неща!

Например в приказките мъдрецът съветва юнака:

Да спре до изворчето.

Да си почине.

Да се помоли на водата.

А тя го дарява със сили, за да победи.

Ще кажеш – ясно! Изпотен, изморен – не бива да бърза. Пие ли ледена вода – ще настине. Може и да се разболее.

Вярно, но защо го съветва да се помоли на водата?

Казваш: “Като в приказките…”

Но приказките оживяват! Прочети заедно с приятелите или родителите си книгата на Масару Емото “Тайните послания на водата”. Японският изследовател подкрепя хипотезата си със снимки на водни кристали. Той твърди, че водата съхранява и пренася информация за събития, чувства и мисли изразени с думи.

Водата погрознява, когато край нея се случват страшни и грозни неща, когато ѝ се говорят думи, пълни с гняв и омраза

Кристалите са чудно красиви, когато водата е обградена с любов и благодарност.

Не ми ли вярваш? Виж снимките в книгата или в Интернет. Тогава сам ще прецениш, каква вода да пиеш…

И първолаците знаят, че водата разтваря хранителните вещества и заедно с кислорода в кръвта ги разнася до всяка клетка.

Натриевият хлорид – готварската сол – помага на водата в кръвта да се издигне чак до клетките на мозъка – да проникне в тях и да ги нахрани, да им осигури необходимия кислород.

Пак тя – водата – пренася заповедите на мозъка до най-отдалечените клетки на тялото. Носи жизнено важна информация.

После, с помощта на калия[3], клетките се отводняват и изхвърлят ненужните вещества.

В народната култура има обичаи, при които на водата се разчита, за да прочисти организма от въздействието на лошите мисли, чувства, думи – с които са го нападнали.

Кой го е нападнал? Е, това е друг въпрос… На него отговарят етнографите и психолозите, изучаващи бита на хората. Сега е важно да запомниш:

Не бива с лека ръка да отричаш опита на предците!

Върни се към епизода, от който идваш и не забравяй силата на добрите думи и вълшебството на водата.

Ако си прочел епизод № 08_30 и си записал своите хипотези за това: “Защо Дъг не се завръща? Какво се е случило с него?”, надникни на № 08_33 и запиши в дневника на приключението, колко точки си заслужил.

Ако идваш от епизод с № по-малък от 08_30, върни се и избирай отново.

Ако си забравил, откъде идваш, политай към индекса за бърз достъп до епизодите на “Оги и Лим По”.