AEDVIL

Трида не помръдва. Между черупките ѝ сияе вълшебната перла от огън и лед. Злокобно предчувствие свива сърцето ти. Пясъкът се завихря, пълни очите ти. Хвърляш се сляпо напред. Остри нокти се впиват в крилете ти. Страховита сянка покрива островите. Гръмотевичен глас отеква в скалите:

– Бепо! Ис-с-скам перлата!

Ужасът те сковава. Разбираш: Ти, Калин Орелът си помагал на предателя Бепо. Унищожил си мъдрата мида, която се е опитвала да предпази приятелите ти от Чудовището.

– Къде с-с-си, Бепо?! – продължава да ехти гласът – Дай ми перлата!

Май още не всичко е загубено… Чуваш тръбния зов на китовете, обградили Атола. Чувстваш силата на мечоносците, които бранят залива. Коралите са го превърнали в непревземаема  крепост. Актиниите са подготвили парливи стрели. Отровата им парализира Чудовището. Крилете му се движат все по-бавно и по-трудно.

Рибите са скрили дечицата си в кораловите пещери. Делфинчето се стрелка напред-назад – разнася съобщения. Дъг предвожда младите пъстърви.

Морските птици кълват зашеметеното Чудовище. Образът му започва да се размива. Тялото му сякаш се превръща в гъста мъгла, от която се измъква изплашената Ламя. Изплашена, но още по-гневна, още по-опасна. Блъвва огън срещу Бепо. Красивата му черупка става на въглен. Няма го вече рачето-пустинниче… Но какво от това, че предателят е наказан?! Загинаха и приятелите ти…

– Аз съм виновен! Глупавия! Доверчивия! Измамения Калин.

Може би не всичко е загубено… Събираш сетни сили. Поне да загинеш достойно. В битка с Ламята. Ето, тя разперва криле, пак се кани да бълва огън. Иска да унищожи кораловия риф, да свари обитателите на океана. Хвърляш се право към устата ѝ…

Чудо! Пред теб се издига леден щит. Ламята бълва огън, но не успява да го разруши. Поглеждаш назад – цяла армия хримтурски великани! Газят из океана, сякаш е плитка локвичка! С прашките си цели айсберги[1] мятат в устата на Ламята!

Образува се могъща приливна вълна, която върна Бисерната Мида в океана. Замърсените от хората крайбрежни води заляха градовете им. Попиха в нивите им. А в океаните се вливаха тонове чиста ледникова вода, стоплена от огъня, бълван от Ламята. А тя!? Тя изчезна.

Каква радост настана! Само ти си тъжен. Не можеш да си простиш…

– Извинявай! Наложи се да те заблудя… Запознай се с Тини.

– Бепо?!

Не вярваш на очите си, но това наистина е рачето-пустинниче. Цял целеничък! С нова, още по-блестяща черупка. Прегърнат от най-красивата актиния. Дума не можеш да продумаш от възмушение. Предателят е жив!

– Той не е предател! – Актинията сияе, гордо гледа своя Бепо.

– Извинявай, Калине, наложи се да изстрадаш всичко това, за да ти повярва Ламята. Само ти от Оги-екипа бе толкова близо до нея. Тя насочваше вниманието и магиите си главно върху теб. Чувствата ти трябваше да са истински.

– Такъв беше планът на Лим По. – обажда се и Дъг.

Той плува около теб а младите пъстърви възхитени пляскат с опашки. Водните капки рисуват образа на чудна красавица, която – кой знае защо – те заговаря с гласа на Ави:

– Така успяхме да изненадаме и да победим Ламята.

– Знаеш, че тя може да чете мислите и чувствата ни…- Оги каца до теб на скалата.

– Живи сме! – прегръща те Ген.

Сърцето ти ще се пръсне от радост. Огнената прегръдка на дракончето се сменя от приятна прохлада – ръцете на Ави галят перата ти. Тя е приела образа на хримтурска кралица. Толкова е красива! Великаните грижовно я понасят. Оги лети до нея.

Перла от огън и лед! Край тях се извиват цветовете на дъгата. Отразяват се в спокойните, чисти води на залива. Китовете пеят – от техните песни целият океан научи за подвизите ви.

Тази история завърши, но играта продължава. Ако искаш напълно да овладееш тайното оръжие, кацай на № 08_55!