AEDVIL

– Как оцеляваме ли? Развиваме уменията си да усещаме опасността много преди да ни е връхлетяла, за да имаме време да се подготвим – да измислим, как да реагираме, как да се спасим.

– Но винаги помагате и на другите… – Дъг погледна с уважение Лим По – най-стария и мъдър мечоносец.

– Живеем заедно, зависим едни от други… Оцеляват тези, които разбират, че са част от екосистемата[1]. Които опазват природата…И то само ако искат да знаят и могат повече, ако се развиват… Иначе, чака ги съдбата на динозаврите.[2]

Оги-екипът изгаряше от желание да помогне. Но как? Не знаеше.

– Дъг и Лимпо си говорят, моля ви се! – гневеше се Ото.

– Ави, Оги и Ген … няма ги… Вече не долавям мислите и чувствата им.  

Офи заплака. Мама Йоли я приюти сред клоните си, опита се да я успокои.

– Какво ли става там? – питаше се старият гарван Ох.

– Май нищо не е такова, каквото изглежда… – въздъхна вековната мура Ом.

– Ако бях там, това нямаше да се случи! – ядосваше се пороят Ото.

– Джаф! Мирише ми на предателство! Тоя Бепо…

– Рачето-пустинниче се мъчи да сподави тревогата си за Оги. Ужасно се страхува от чудовището… – тихо се обади Омайничето.

– Ох-и! Страхливец!

– Джаф! Предател!

Старата круша и щерка ѝ се спогледаха. Не им се вярваше, рачето да е навредило на Оги.

– Не! Бепо не е предател! – Ори упорито защитаваше мнението си.

– Май пропускаме нещо… – намръщи се Скàлата. – Не ни достига информация.

– Кой знае, какво са измислили мечоносците… – въздъхна Опи и изведнъж подскочи.

Май той първи се досети… Ех, този скакалец!

Ами ти отгатна ли, какво ще се случи?

Запиши отговора си в дневника на приключението. Ако познаеш, печелиш 100 точки предвидливост.

Ах, да знаеш само колко ще са ти нужни в следващата игра!…

Потърси помощта на кристалната капка!

Ако ти е трудно, надникни на № 08_44 и избери някои от посочените възможности.