AEDVIL

Попитайте Трида

Ави и Ген се събудиха и тихичко заговориха за Дъг:

– Дали не са го пленили учените, които са променили гените му?

– Не ми се вярва, Ави. Лабораториите им са далече.

– Да не би Ламята… – стресна се Оги, но погледна към ъгъла на пещерата и засия от радост.

– Ламята не яде печена пъстърва…– чу се насмешлив глас.

Дракончето прие човешки образ, плесна с ръце и прегърна Дъг.

– Ти! – Ави се втурна и го разцелува.

– Как ме открихте?

– Май ти ни откри, Дъг. – разкърши криле Калин. – Виж кого ти водим!

– Вие да не сте Лим По?

– Не. Аз съм Ген.

– Вие ли сте генът, от когото зависи, дали ще съм зъбат и страшен?

– Е, не съвсем… Учените ме създадоха, за да ускорявам оздравяването на болните.

– Аз не съм болен, но… – въздъхна Дъг.

– Променен е по-точно казано. – Ген тъжно въздъхна. – Засега и аз не знам, как да ти помогна…

– Може би океанският мъдрец ще знае… Ще го намерим! – Ави подскочи от нетърпение.

– Къде ли не го търсих…

– Попитайте Трида! – обади се тъничко гласче.

Всички наскачаха, огледаха се, но никого не видяха.

Един слънчев лъч се промъкна през пукнатина в скалата и заподскача из пещерата. Слънчевото зайче цопна във водата, препъна се в нещо, върна се, освети го и то засия.

–  Ама ти не си охлювче, а раче-пустинниче!

– Аз съм Бепо.

– Аз – Ави. Приятелите ми – Калин Орела, Оги, Ген и Дъг.

– Приятно ми е. В нашия атол всички се възхищават от подвизите на Дъг. Приятелките му – дъговите пъстърви отдавна го търсят. Тревожат се за него. При тях ли да ви заведа или при най-мъдрата мида – Трида?

Намериха ли я? Ще разбереш на № 08_32.

Искаш първо да разбереш, кой е Бепо? Тогава отплувай към № 08_27.