AEDVIL

– Махайте се! Оставете ме сама!

– Трябва да изпиеш отварата. – Ох едва успя да отскочи.

Острите нокти на Орлицата се забиха на косъм от крилото му.

– Махай се! Ако беше добър вълшебник, синовете ми щяха да са при мен.

– Всички вече са имунизирани и ти трябва… – опита се пак да я убеди Картàлът.

– Трябва?! Защо ми е да живея, щом единият ми син умира, а другият е затворен накрай света?!

– За да ги спасиш, трябва да си защитена от болестта. – намесваш се и ти. Приел си образа на Оги.

Орлицата тъжно те погледна, изпи отварата. Скоро я втресе, но бързо се почувства по-добре. Заедно се завърнахте на поляната.

– Трябва да има нещо общо… – Скàлата увеличи образа на екрана си.

Орлицата се втренчи в картата. Спогледаха се с Картàла. Разбраха се без думи. Така изглеждаше от птичи поглед районът около Долината. Една обгорена линия свързваше всички места, където бяха открити болни птици. И тази линия от пепел свършваше в най-дълбоката пропаст!

– Тази карта показва пътя на Свраката! – Орлицата се разтрепери от гняв.

– Ох, тя не може да измисли толкова голяма злина…

– Ох-и! И как ги е заразила? – чудеше се Гарванчето. – И защо?

– Ще намерим отговор. – малката круша скочи от клончето – По-важно е да разберем, как върви лечението.

Ако си съгласен с Оли, бързай към № 07_16. Преди това се опитай да предвидиш, с какво биха могли да лекуват болните птици. Запиши отговорите си в дневника на приключението.