06_34_Виновен?
Тревожните мисли не даваха мира на Пороя Ото: “Провалих се. Исках да разузная, какви са намеренията на Хàлата. Надявах се да опозная билките. Мечтаех да помагам… Вместо това…предадох приятелите си. Срази ме вълшебството на змийчето. Какво ли съм казал?”
Трябваше да си спомни. Непременно! Не можеше…
Вината впи остри нокти в душата му: Заради него Опи загина…
Напразно се мъчеше да спре сълзите си.
Дали Опи наистина е загинал, ще разбереш на № 06_36.