06_30_Страх
Превъплътил си се в образа на Опи.
Спомняш си за фасетъчните очи на насекомите. Съсредоточаваш се ту в една, ту в друга фасетка[1]. Като в калейдоскоп[2] се редуват образи: рог, ноктеста лапа, змийски език, огромно копито, остри зъби, свистящи змийски камшици, криле закриващи хоризонта.
В резултат се получава кошмарно чудовище. Чудо невидяно! Страшилище несънувано!
– Страх! Страх! Страх! – повтаряш непрекъснато.
Образите от твоето фасетъчно око[3] и брътвежите ти се смесват с откъси от спомените на Ото: Колебливо се приближава към Казаните. Почтително се покланя на Хàлата. Моли я да го вземе за слуга. Казва ѝ, че е прочута през девет земи в десета – най-добрата билкарка, най-вещата знахарка.
– Искам да се науча да лекувам! – повтаря Ото. – Носех само нещастия. Бях истинско бедствие. Сега искам да помагам!
– Пороят-лечител! – ядосва се Хàлата – Заради тоя глупчо и скачащия му приятел, се наложи да изразходвам единственото вълшебство на Питанка…
Какво направи Хàлата ще научиш на № 06_33.
За това, че си запомнил важната информация за фасетъчните очи на насекомите, заслужи 100 точки познание.
[1] Виж в речника значението на тази дума.
[3] Вече знаеш пътя, нали? Винаги, когато срещнеш непозната дума, постарай се да разбереш значението ѝ. Ако думата я няма в речника към книгата, която четеш – в най-близката библиотека потърси тълковен речник или речник на чуждите думи.