06_26_Вярвам ти

 

 

Вряха и кипяха Казаните. Гневът на Хàлата ги подклаждаше.

Пороят Ото напразно се стараеше да ѝ угоди. Отгатваше желанията ѝ. Изпълняваше ги мигновено.

Тя сновеше напред-назад. Пускаше по нещо в Казаните. Отлиташе, размятала шестте си крила и дванайсете змийски опашки. Търсеше нещо. Но какво? Ото не успя да разбере.

– Е, мъниче…от седмици слугувам на господарката ти, а нищо не научих…

Ото говореше на Питанка, макар да знаеше, че змийчето няма да му отговори. Въпреки, че беше вълшебно змийче и караше другите да разкриват тайните си, Питанка винаги мълчеше.

– Напразно загубих доверието на приятелите си.

– Аз ти вярвам!

– Много си смел, Опи. Бих могъл само с няколко капки вода да те удавя…нали съм Порой.

– Няма! Ти си ми приятел!

– И на останалите – също, но те не ми вярват.

– Е, не че не ти вярват…Съмняват се. – увърташе Скакалецът. – Все пак трябва да докажеш, че си ни приятел! Кажи, как да спрем Хàлата?

– Не знам. – Сви облачни рамене Ото. – Накара ме да се грижа за змийчето. По цял ден тичам подир това мъниче. Къде ли не се вре. Страхувам се да не се нарани или да не го схруска някой таралеж. Виж го, колко е мъничко!

– Но много пъргаво! Току-виж ме излапало… – Скакалецът подскочи и възседна един клон, високо над поляната – за всеки случай да е по-далеч от Питанка.

Ако искаш да използваш вълшебството на змийчето, за да разбереш, какво замисля Ото – иди на № 06_28.

 

Ако вярваш безрезервно на Пороя, иди на № 06_27.

 

Ако идваш от № 06_46 или № 06_47, скачай на № 06_27.