05_22_Завърнаха се

 

 

Ото и езерото се завърнаха. Каква радост настана, не можеш да си представиш. Омайничето оживя. Магията на Гарвана го бе спасила. Дори и листенцата си намери. Поля ги с водица от изворчето в подножието на Скалàта и стана още по-красиво.

– Радостта си е радост, но не бива да забравяме, че Сушата все още броди из Долината – въздъхна Вековната Мура.

– Не се тревожи, Ом! Ще се справя със Сушата! – изпъчи се Пороят.

– Ох-и! И това ми било порой! Хи-хи! Кожа и кости! Погледни се, де!

– Гарванчето е право – мама Йоли загрижено погледна Ото. – Трябва първо да възвърнеш силите си.

– Ото, помисли, преди да се втурнеш. – Старият гарван изгледа строго Пороя.

– След такава страшна суша, ти само ще донесеш нови беди и страдания в Долината. – обади се и Офи.

– Ама аз няма да слизам там! – оправдаваше се Ото – Ще вкарам Вихрушката и Сушата в пещерата. Ще ги заключа.

Как мислиш, ще успее ли Ото? Да? Иди на № 05_49.

Необходимо е друго решение? Потърси го на № 05_23.