05_05_Знойно лято

 

 

Слънцето жареше немилостиво от ранни зори до залез. Повехнаха листата на дърветата. Окапаха цветовете им преди да вържат плод. Прегоряха житата. Почвата се напука. Пресъхнаха поточетата. Реките едва-едва пъплеха из равнината. Пожари опустошаваха горите. Денем всички се криеха на сянка – под дърветата или в пещерите.

Такова задушно и знойно лято не помнеха нито Ох, нито мама Йоли. Може би само Вековната мура Ом и Скалàта биха могли да разкажат, как са оцелявали след такива жеги.

Оги не смееше да си го признае, но колкото по-горещо ставаше, толкова по-добре се чувстваше. Безмилостните слънчеви лъчи не му пречеха. Напротив! Помагаха му – правеха го по-бърз и по-силен. Разпереше ли криле, растеше още по-бързо. Скоро само с един замах облиташе долината. Сянката му се носеше над поляните. Пазеше ги от жегата.

Ако искаш да узнаеш, ще успее ли Сушата да изжари Долината – иди на № 05_06.

 Ако бързаш да разбереш НЗЦ на бобрите – иди на № 05_07.