05_02_Ото и Вихрушката

 

 

– Трябва да се действа! – смръщи се Пороят Ото. – Незабавно!

Още рекъл – не изрекъл, вихрено се завъртя. Нещо го притисна. Все по-бързо и по-бързо го въртеше. Отнасяше го незнайно накъде. Главата му се замая. Затвори очи. Когато се съвзе, пред него се сипеха черни, зелени и бели хлябове. Трупаха се на трапезата пред кльощава старица с остри колене и лакти, с щръкнали косѝ.

– Ух, ма како! Каква си елегантна! Все ядеш, ядеш, а не дебелееш. Аз гладувам ли гладувам, танцувам ден и нощ, а не мога да отслабна…  Но виж, какъв красавец си намерих! Дами канят!

Дебеланката се разсмя, размаха смешна шапчица и завъртя Пороя във вихрен танц. После нахлупи шапката върху главата му, изтананика някаква странна песничка и Ото изчезна. Вихрушката хукна подире му.

Искаш да разбереш, какво става? Тичай след тях на № 05_03.