AEDVIL

04_34_Кой, кого надхитри?

– Езерото е наше. Купихме го. И без ключето ще им взема водата. Змейовете си отидоха. Вече никой не може да ми се опълчи. – мърмореше Ламята.

– Обявих нереално висока цена за изкупуването на местната дървесина. – изпъчи се ХоГ – Из планината плъзнаха пълчища от голтаци. Тайно изсичат гората.

– Хитро. Изчезне ли гората – тук ще се възцарят жегата и студът. Ще ги съсипят. – снизходително го погледна Ла Миа.

Докато Ламята и Червеят крояха коварните си планове, Оги изрече заклинанието. ХоГ внезапно чу мислите на Ла Миа:

“Жалък червей! Опита се да ме измамиш. Ама не успя. Не знаеш, че мога да чета мислите ти. Купуваше за себе си дъскорезниците. Но те бяха вече мои. С “продавачите” се повеселихме за твоя сметка. “Продадоха” ти ги повторно – договорите, които подписа са невалидни. Поделихме си твоите пари. От реклама може и да разбираш, но от търговия – не! Деветте ми глави не можеш да надхитриш.”

Във всяка глава по девет ламски езика коварно нашепваха, злорадо съскаха. Но Ла Миа явно бе подценила самообладанието и хитростта на Червея. Той с нищо не показа, че чува мислите ѝ. Продължи да ѝ слугува – покорно и безропотно.

Ала скоро започнаха арести. Някой бе изпратил в полицията снимки, разобличаващи дървосекачите и търговците. Замлъкнаха машините в дъскорезниците. Бяха наложени огромни глоби заради незаконната сеч. Арестуваните бяха осъдени да садят млади фиданки, да се грижат за тях толкова години, на колкото са били отсечените дървета.

А какво направи Ламята? Ще разбереш от епизод № 04_35.