AEDVIL

Решил си да се превъплътиш в образа на стария вълшебник – гарвана Ох? Действай!

Изваждаш изпод крилото си огледалното човече. РаПър леко се полюшва. Ти зорко наблюдаваш огледалния образ на езерото. Виждаш, как водата се издига, подават се свирепите зъби. Челюстта, подобна на кука се присяга към брега.

Започваш заклинанието. Около огледалния образ на змея се увива магията. Напразно той се мъчи да докопа Опи, който смело е застанал  до брега – като примамка. Магията здраво е впримчила лошия змей. Ти – в ролята на Ох – победи.

Хората от селото дълго се готвиха за битка. Но страшният змей не се появи. Ни се чу, ни се видя вече. Сега спокойно можеха да скитат из планината, да секат гората, да скубят из корен билки – колкото им се иска…

Ала вихрушки отнесоха покривите, порои наводниха домовете им. Градушки до корен унищожиха градините и лозята им. Сушата опустоши нивите им. Гладът и немотията се настаниха за дълго в долината.

Никой не те укори нито с дума, нито с жест. Ала ти си знаеш, как се чувстваш, като гледаш изсъхналите цветя, изтръгнатите из корен дървета, клюмналите главици на птиците…

Мислиш: “Защо ли толкова бързо реших, че змеят е лош?…”

Върни се на № 03_30 и избирай пак.