03_18_Дете ли е?
– Да, дете е. – потвърждава Ави. – Докато бях омагьосана от Ламята чувах мислите му. Чувствата му ме заливаха – като вълни.
– Казах ви: тъжно и самотно е… – въздъхва омайничето.
– Джаф, Ори, Ави, това не са неговите мисли и чувства, а магията на Ламята.
– Ох-и! Тъжно и самотно било! Щеше да загине Ом заради него. А и цялата гора!
– От векове събирам ум и разум, а повярвах в “ръководните” червеи… – Ом тъжно наведе проядените си клони.
– Ние му носехме все повече и повече храна… – каза маймунката Офи, сгуши се в клоните на мама Йоли и прегърна прежълтялата от умора Оли.
Старият вълшебник разтърси черните си пера и изграчи:
– Ох, май сами сме си виновни…
– Мислех, че искате точно това…- изскърца някакъв непознат глас.
– Я, то проговори! Джаф! Ти риба ли си?
– Не знам, какво съм…Откакто се помня, все плувам. И съм все сам. Всички бягат от мен…
– Но откъде дойде?
– Не знам. Скочих над големия водопад.
– Нищо ли не си спомняш за родителите си?
– Не. Изскочих от хайвера… Отвсякъде невидими прегради обграждаха водата…
– Джаф! Хайвер! Риба е! Казах ли ви?! Пъстърва!
Ако искаш да видиш приликите и разликите, според кученцето Ози, иди на № 03_19. Ако вече си се запознал с тях, иди на № 03_20.