02_06_Защо?
“Оги-Огненото драконче” – втора част – “Оги и Градушката”
Вие с Оги също задрямахте. Събуди ви гневен крясък. Голяма сянка скри слънцето. Остри нокти се спуснаха към вас. Сграбчиха те. Болезнено се забиха в крилото ти. Изпод него се измъкна голишарчето с отворена човка. Орлицата видя гладната си рожба, отпусна криле. Под теб яйцето изпука. Подаде се още едно гладниче. Орлицата ги нахрани.
Оги нежно обгърна нараненото ти крило. Болката сякаш утихна, а после – изчезна.[1] В това време се върна и татко Ох с бръмбарчета и мушици за малките гладници.
Орлицата благодари. Разказа, че Карталът[2] от три дни не се е завръщал. Тя решила да рискува, за да не умре от глад и жажда – без нея и орлетата биха загинали. По обяд, когато слънцето е най-силно, отлетяла – да пийне водица. Наложило се да остави за малко яйцата сами в гнездото. Надявала се, че няма да изстинат, докато се върне.
– А вие, как попаднахте тук?
Ако искаш да чуеш, какво разказва Ох, иди на № 02_14.
Ако се страхуваш, ако си мислиш: “Къде се е чуло и видяло орли с гарвани да дружат?”- трепери на № 02_15.
Ако си сигурен, че: Карталът ще ви помогне, защото обича и пази гората и планината – та нали тук е неговият дом… Иди на № 02_16.
[1] Запиши в дневника на приключението новото вълшебство на Оги. Ще ти потрябва. За това, че четеш внимателно – заслужи 1 точка наблюдателност и по 10 точки вълшебство и жизнена сила.