AEDVIL

Щастието на младите – радост и утеха за старите

Татска приказка – втора част

А Смъртта, оказва се, още предната вечер ходила в дома на обущаря. Тя, вещицата, погледнала в леглото му и що да види – няма го! Потърсила го из къщи и като не го открила, си рекла:

– Е, няма къде да избяга, утре вечер пак ще дойда.

На следващата нощ пак не го намерила. Научила, че е отишъл на гости на внука си. В това време се развиделило. Старецът благодарил, сбогувал се с роднините си и си тръгнал.

Стигнал до дома на следващия си внук. Видял той дядо си, зарадвал се:

– Тъкмо навреме идваш! Благодаря ти, че не си забравил за рождения ми ден!

Настанил го на почетното място.

– Свирете! За здравето на дядо!

Засвирили зурните, затанцували гостите. Не издържал старецът – излязъл насред стаята и затанцувал. Запляскали гостите.

Столетникът бързо, бързо пристъпва, даже на палци танцува!

Ако сте гледали някой от видеоклиповете, които ви препоръчах, сигурно вече знаете, че планинците танцуват лезгинка – своя любим танц, като стъпват на върха на пръстите си, изправят гордо снага, разперват ръце като орлови криле – сякаш не стъпват по земята, а летят в огнения ритъм на танца.

Танцувал старецът, стоте години не му тежали, радостта, музиката и танцът го носели на крилете си. И Смъртта била там, но как да му вземе душата?! Не издържала и тя затанцувала, припявайки:

– Танцувай, танцувай, танцувай, старче! Харса-харса, харса-харса, харса-харса! От мен няма да избягаш! Ако не днес – утре ще ти взема душата! Харса-харса, харса-харса, харса-харса!

Полетяла Смъртта към други домове, на други хора душата да вземе.

Старецът добре се повеселил, като свършил пирът, легнал да спи. На сутринта се сбогувал и забързал към дома на следващия си внук. И там го посрещнали с обич и уважение. Нагостили го, поговорили, поиграл дядото с правнуците си, приказки им разказал. Мека постеля го очаквала. Поспал малко и пак тръгнал на път.

Днес – тъй, утре – тъй, дълго пътувал старият обущар. Навсякъде децата, внуците и правнуците много му се радвали. Радвал се и дядото и съвсем забравил, че Смъртта търчи по петите му.

Казват, че и сега е жив и здрав и още ходи на гости на пра-пра-правнуците си. И всички го почитат и му се радват! А Смъртта и до ден днешен не може да вземе душата му, защото Радостта я пази! А с Радостта Смъртта не може да се пребори.

Не напразно хората казват: “Да видите радостта на децата си!”? Народите познават силата на думите, а народното творчество съхранява приказната им мощ.

Пожелавам ви да видите радостта на децата си и да живеете дълго и щастливо, като героите на тази приказка!

Източник:

СКАЗКИ народов мира. Т. 1. – Москва, Изд. “Правда”, 1986, – с. 333-336.

ЗОЛОТОЙ сундук. Сказки татов Дагестана”, Издательство “Наука”, Москва, 1974 г.

Сайт: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до татските приказки.

Към индекса за бърз достъп до “Приказки от други народи”.