Тигърът и Ман Бья – 1
Тигърът и Ман Бья
Приказка на народа качин (от Бирма – Мянма, Мианмар)
Много, много отдавна живели двама приятели: единият от тях – човек на име Ман Бья, другият – тигър.
Снимката е от сайта: http://85.14.28.175/teenproblem/teenproblem/files/articles/576×371/15848_5492_1257247379.jpg
Веднъж тръгнали на лов. Приготвили чувал с храна, тигърът го метнал на гърба си, но не видял, че в чувала с храната се намърдал Ман Бья. Докато тигърът носел чувала, Ман Бья излапал всичката храна. Като стигнали гората, дето щели да ловуват, тигърът понечил да свали чувала, но чул глас:
– По-полека! Внимателно!
Едва тогава тигърът разбрал, че Ман Бья е в чувала.
Скоро уловили елен, за да го носят по-лесно завързали нозете му и го окачили на един прът. Ман Бья очистил бодлите на дървото само от своята страна, но не и откъм тигъра. Вдигнали улова си, понесли го към къщи.
– Ой, боли! Ой, боли! – стенел тигърът.
– Не викай! Месото ще стане горчиво! – сгълчал го Ман Бья.
Дълго вървели, накрая пристигнали. Стоварили елена, одрали кожата, нарязали месото. Решили да го сготвят, но нямало вода наблизо. Тогава Ман Бья отсякъл бамбук и направил от него чайдау – съд, в който жените от рода качин носят вода. Но преди да го даде на тигъра и да го прати за вода, пробил няколко дупки на дъното. Тръгнал тигърът към реката. Стигнал до брега, но колкото и вода да наливал, тя все изтичала. Та нали чайдау – ведрото, било пробито.
А в това време Ман Бья изпекъл месото и добре си похапнал. А дела на тигъра полял с жлъчка. Ядосаният му приятел се завърнал без вода. Нахвърлил се върху храната, но месото било толкова горчиво, че не можело да се яде. Започнал да се оплаква. Ман Бья го корял:
– Нали ти казах: Не охкай! Сега вече нищо не може да се направи. Сърди се на себе си! Сам си си виновен!
Тигърът бил прегладнял, затова излапал горчивото месо.
Скоро настъпил дъждовният сезон. Приятелите се приютили под едно дърво, но то не можело да ги предпази от проливния дъжд. Мокри и премръзнали мъдрували: Що да сторят? Решили всеки от тях дом да си построи.
Ман Бья се излежавал под дървото, дори и не помислил да се хване за работа. Тигърът цял ден се трудил – събрал гъвкави бамбукови клони, изплел от тях стени и покрив, покрил го с големи листа. Домът му станал просторен и уютен. Уморен, легнал и заспал. През нощта завалял пороен дъжд. Ман Бья подгизнал, треперел от студ. Помолил приятеля си да го приюти. Съжалил го тигърът, разрешил му да остане. И тъй, ден след ден – завали ли дъжд, Ман Бья се криел при тигъра. Но за двама вътре било тясно.
– Е, приятелю, кога ще си построиш дом? – запитал веднъж тигърът.
– Че аз си имам дом! Много по просторен и по-хубав от твоя! Само че не е довършен. Нощем на покрива на моя дом се появяват злато и скъпоценни камъни. Страхувам се, че ако завърша покрива, те ще изчезнат.
Повярвал тигърът, отишъл да види дома на приятеля си. През тази нощ не валял дъжд, ярко светели луната и звездите. Тигърът повярвал, че това са скъпоценните камъни и златото, за които говорел Ман Бья. “А в моя дом винаги е тъмно и мрачно.” – помислил си тигърът и предложил:
– Хайде да ги разменим!
Ман Бья се престорил, че не е съгласен. Тигърът дълго го уговарял и накрая хитрецът приел да разменят домовете си.
Когато отново завалял дъжд, тигърът здравата се измокрил и измръзнал. Ядосал се, но бързо му минал ядът и предложил да тръгнат на пътешествие – света да разгледат.
Речено – сторено! Дълго вървели, изморили се, решили да си починат. На пътя имало кравешко лайно. Ман Бья седнал внимателно до него, без дума да издума. Тигърът поискал да разбере, какво е това кафяво нещо. Приятелят му отговорил:
– Това не е обикновена вещ. Само най-смелият може да седне върху нея. Успее ли, ще стане много умен.
Тигърът помолил, да му разреши да седне върху вълшебното нещо – много му се искало да стане по-умен.
– Щом искаш, опитай! Но, ако не си достатъчно смел, ще пострадаш.
Тигърът седнал и, разбира се, целият се омърлял. Заръмжал сърдито.
– Сърди се на себе си! – засмял се Ман Бья, доволен, че шегата му е успяла.
Приятелите продължили пътешествието си. Изведнъж на пътя видели огромна змия, нашарена с ярки ивици. От страх Ман Бья не смеел да помръдне. Тигърът го запитал:
– Какво става? Защо млъкна? Какво е това нещо на пътя?
– Кралски жезъл. Хората не бива да го докосват. Само четирикраките, които могат да говорят, имат право да направят това. По добре не го пипай!
След тези думи на тигъра още повече му се приискало да докосне това вълшебно нещо и тръгнал към змията.
– Почакай, приятелю! Ще ти дам знак, кога да докоснеш вълшебния жезъл. – извикал Ман Бья и пъргаво се изкатерил на едно високо дърво, далече от пътя.
Едва тогава дал знак на тигъра и той се приближил към змията. Тя засъскала, стрелнала се към него към него, но той успял да отскочи и тъй се спасил.