AEDVIL

Втора част на приказката “Тигърът  и Ман Бья”

Много се ядосал тигърът. Решил да накаже Ман Бья, който слязъл от дървото и рекъл:

– Под това дърво никой, на никого не бива да се сърди, приятелю! Виж, тук расте необичаен гонг. Когато врагове нападнали страната, кралските войни ударили гонга. Звънът му се разнесъл над вражите войски, те се разтреперали от страх и кралската гвардия лесно ги победила. От този ден насетне, никой не смеел да нападне страната.

Като чул това, тигърът си помислил: “Ман Бья уж ми е приятел, но все си патя от неговите шеги. Май трябва да го изям и да се отърва от него… Но той е силен, за да го победя, ще трябва да ударя гонга…” Приближил се тигърът към дървото. А там, високо сред клоните, било закътано гнездо на оси, което глупавият тигър помислил за вълшебен гонг.

– Искаш да удариш гонга? Почакай, сега не му е времето! Звънът му може да причини голямо нещастие! След като се изкатеря на онази планина, ще ти дам знак. – рекъл Ман Бья и хукнал нагоре по пътеката.

Като стигнал на върха на планината, хитрецът се провикнал:

– Готово!

Тигърът трудно се изкатерил на дървото, достигнал гнездото на осите и с все сила го пернал с лапа. Разярените оси го нападали, жилели го. Мятал се глупчото насам-натам, паднал от дървото, хукнал към реката, гмурнал се под водата и едва се спасил от разярения рояк оси.

Решил тигърът, че вече няма да вярва на Ман Бья. Тръгнал да го търси, за да го излапа на закуска. Хукнал хитрецът да бяга, но се спънал и се търкулил в една яма, от която не можел сам да се измъкне.

– Ей, Ман Бья! Ела тук! Омръзнаха ми твоите шеги! Не можеш да се скриеш от мен! Ще те убия!

– О, приятелю мой! Тигре! Няма нужда да ме убиваш. Скоро сам ще умра. Ако останеш тук, и ти ще умреш. Скоро небето ще се разцепи, ще падне и ще ни размаже. Чуваш ли? Гърми, трещи, пука се небето. Не ми се сърди! Нека да се сдобрим преди да умрем! После тичай, търси, къде да се скриеш! Намери някоя яма, като моята, но преди това ме засипи със сухи клони и шума.

Много се изплашил тигърът. Вече дори и не помислял да напада Ман Бья. Помолил приятеля си да го пусне в ямата.

– А, не! Нали виждаш, тук и за мен е тясно.

Скочил тигърът в ямата, Ман Бья стъпил на гърба му и изпълзял навън.

– Е, добре, аз ще си потърся друго скривалище. Ти остани тук. Небето скоро ще се разцепи, затова не поглеждай нагоре. Аз ще покрия ямата с храсти и листа, не се страхувай!

Затрупал хитрецът ямата, подпалил сухите клони. Чувал тигърът пращенето, мислел, че небето вече е паднало. Пламтял огънят, падала жарава в ямата. Подпалила козината на тигъра. Изревал той страховито, подскочил и изскочил от ямата. Хукнал, където му видят очите. Искри хвърчали около него. Гонел той Ман Бья, но не можел да го настигне. Изгубил следите му.

Видял табун коне. Помолил ги да му помогнат. Те го посъветвали да подскача, та вятърът да угаси огъня. Послушал ги тигърът, но козината му запламтяла по-ярко.

Видял стадо крави, помолил и тях за помощ. Те му казали:

–  Изкачи се на върха на планината – там вятърът е студен и силен. Ще угаси огъня.

Послушал ги тигърът, но огънят се разгорял още по-силно. Спуснал се към долината. Там срещнал стадо биволи, запитал ги, как да се спаси. Биволът – водач на стадото му показал пътя към близкото езеро. Тигърът се гмурнал във водата и рекъл:

– Благодаря ти, биволе! От днес нататък ще бъдем приятели!

От този ден насетне тигърът и биволът мерели силите си само в новолуние и пълнолуние. А всички тигри били нашарени с жълти и тъмни ивици, следи от огъня. И видят ли кон или крава – нападат ги, защото помнят, как те отказали да помогнат на тигъра. А за хората от тоя край тигрите станали най-страшните им врагове…

Снимката е от сайта:

http://bgjenite.com/wp-content/uploads/2014/04/Threatening-Tiger.jpg

Ман Бья се завърнал в родното си село. А там всички знаели, че е лентяй и лъжец. Не го обичали. Дори и децата. Нямало човек в селото, когото Ман Бья да не е излъгал. Затова всички искали да му отмъстят за хитрините и злобните шеги. Само чакали сгоден момент. И ето, че той дошъл! На сватба – според обичая на народа качин, всички били поканени. Дошъл и Ман Бья на празненството. Съселяните му се стълпили около него и заговорили:

– Приятелю, Ман Бья! Ти си речовит! Говориш сладкодумно. Имаш пари. И правиш много, за да живеят хората по-добре. Трудно ще се намери човек като теб. На теб се пада честта да ръководиш сватбеното празненство.

Поднесли му съд с оризова ракия. Пийнал той, но скоро почувствал, че сърцето му бие все по-бързо. Разбрал, че са го отровили. Решил да отмъсти на съселяните си. Направил свирка от бамбук, пъхнал вътре две пчели и запушил двата отвора. Прибрал се у дома, легнал на леглото, поставил пред устата си свирката и се престорил, че свири на нея. Скоро наистина умрял.

Дошли да го видят съселяните му, които искали да му отмъстят. Пчелите жужели. Гостите помислили, че Ман Бья е жив и свири на свирката си. Решили, че отровата не действа. Затова изпили ракията, останала в съда. И също умрели.

Затова хората от народа качин казват, че мързелът, хитростта, злобните шеги, отмъщението, винаги вървят ръка за ръка със смъртта.

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ.л-ра, 1976, с. 129-136.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до приказките от Мянма.