Синът на ловеца и Белият елен – 2
Втора част на грузинската приказка
“Синът на ловеца и Белият елен”
Послушал майка си синът на ловеца. В двореца се държал толкова учтиво, че придворните се изумили. А царят се разгневил на своите везири, развикал се, след като си тръгнал синът на ловеца:
– Безмозъчни магарета сте вие! Умен съвет не можете да дадете! Ако не успеете да заграбите кожата на белия елен, вашите кожи ще съдера!
Мълчат назир-везирите, треперят от страх. Седят и мислят, как да изпълнят заповедта на царя. Мислили, мислили, най-накрая измислили.
– Господарю, заповядай на ловеца да ти изгради дворец от костите на вешапи[1]. – казал главният везир. – Вешапи ще глътне момчето и кожата на белия елен ще остане за теб. Ако пък успее да построи дворец, кожата ще я поставиш в него. Ще кажем, че не е редно такава прекрасна вещ да виси в колибата на ловеца. Мястото ѝ е в двореца!
Харесал царят съвета на везирите. Извикал сина на ловеца и наредил да построи дворец от костите на вешапи.
– Смили се, господарю, аз не съм нито дърводелец, нито каменоделец. Не познавам и занаята на строителите. Как тогава дворец да построя?!
– Не ме интересува! Не построиш ли двореца, майка ти ще те оплаква!
Завърнал се у дома момъкът, разказал на майка си, какво иска царят от него.
– Сине, върни се в двореца. Поискай от царя седемдесет арби[2] и седемдесет души, които да ги тикат. Нека майсторите на оръжия да изковат стрели, от петдесет товара желязо, които да купят с парите на везирите. После иди в страната Каджети. Там, във вековната гора живее вешапи. Остави хората с арбите край гората, а ти пренощувай в гъсталака. Ще можеш да убиеш вешапи на разсъмване, ако се приближиш към него откъм страната на изгряващото слънце.
Всичко направил синът, както майка му заръчала. На разсъмване се промъкнал към вешапи от изток. Чудовището спяло, преметнало опашка над главата си. Чуло човешки стъпки, обърнало глава, отворило очи, но нищо не видяло – заслепило го изгряващото слънце.
Храброто момче изстреляло три стрели, убило вешапи. Разбудило хората с арбите. Изпратило ги, да съобщят в Каджети, че е избавило страната от вешапи. Събрали се каджи, затанцували около страшилището, радвали се, че са се отървали от ненаситния вешапи. После завели сина на ловеца при царя на Каджети. Благодарил той на момчето, запитал, как да го възнагради.
– На мен нищо не ми трябва, но царят на моята страна иска да му построя дворец от костите на вешапи. А аз не познавам нито един от занаятите, нужни за това – не съм дърводелец, нито зидар …
– Ще ти помогнем! – развикали се каджи.
А мъдрият цар на Каджети[3] поклатил глава и рекъл:
– Скоро ще дойде краят на глупавия ти господар и алчните му везири. Не се тревожи…
Дружно се хванали на работа каджи, натоварили костите на вешапи върху седемдесетте арби, пристигнали заедно с момчето, построили дворец за чудо и приказ. Благодарило им то и могъщите вълшебници – каджи изчезнали, завърнали се в своята родна страна Каджети.
Поканил синът на ловеца царя и неговите везири да видят двореца – красив, но и много страшен! Че как иначе, нали бил построен от костите на вешапи! Погледнал го царят и се строполил на земята. Като дошъл на себе си, похвалил момчето и заповядал вече винаги да го съпровожда, когато отива на лов.
– А кожата на белия елен ще донесеш в двореца! Редно е там да виси!
Намръщили се везирите. Не им харесало, че синът на прост ловец ще язди редом с царя. Като трън в очите им бил момъкът. Наговорили се да го погубят.
А синът на ловеца гледал, как свитата на царя жестоко избива животните – и не за да нахранят семействата си, а ей тъй – само за забавление… Гледал и сърцето му се свивало от жал за горските обитатели.
Един ден визирите рекли на царя:
– Господарю, дворецът ти е чудо на чудесата! Но ще стане съвършен, ако заповядаш на сина на ловеца да ти донесе златния стълб от дома на Железния дев и да постави върху него кожата на белия елен – за да свети еднакво от всички страни.
[1]Вешап или вишап – в Северен Кавказ, в Грузия и Армения така се наричат каменните изображения на божества-риби. Според специалистите, тези паметници са създадени преди пет хиляди години и отразяват преданието за борбата с боговете–вешапи и добиването на огъня. Мит много по-древен от мита за Прометей. (Виж стр. 342 на сборника “Грузинские народные сказки. Сто сказок”, издаден в Тбилиси през 1971 г.
Вешапи е крилат дракон – според бележките от сайта http://www.fairy–tales.su
[2]Арба – планинска каручка с две колела.
[3]Каджети – приказна страна, в която живеят зли вълшебници в човешки образ, враждебни към хората. Но тази грузинска приказка доказва, че те могат да бъдат добри и достойно да се отблагадарят на героя за стореното добро.
Следва третата част на грузинската вълшебна приказка “Синът на ловеца и Белият елен”- 3.