AEDVIL

Трета част на грузинската приказка

“Синът на ловеца и Белият елен”

Глупавият цар послушал пак алчните и коварни везири, заповядал на момъка да му донесе златния стълб.

Синът на ловеца подирил пак съвет от майка си. Че от кого другиго? Мъдра жена била тя.

– Поискай от царя везирите да платят изработването на здрава стрела – дето не можеш да я прекършиш. Нека да я натоварят на голяма арба и да я занесат на върха на третата планина. Железният дев[1] живее в долината отвъд нея. Помни! Никой не може да го победи в открит бой! Всеки петък той отива на лов. Тогава ще вземеш златния стълб.

Заповядал царят, а везирите – що да сторят – развързали кесиите си, купили петдесет товара желязо. Ковачите изковали стрела, дето стражите в двореца не можели да повдигнат. Синът на ловеца я грабнал, огънал я, пречупил я като тресчица.

Ядосвали се везирите, но мълчаливо отключили раклите си, извадили още жълтици, платили още седемдесет товара желязо. Ковачите изковали нова стрела. Момъкът счупил и нея.

Спогледали се везирите, позеленели от злоба, но нямало как – трябвало да изпълнят царската заповед! Отворили съкровищниците си, платили деветстотин товара желязо. Ковачите трета стрела изковали. Тоя път тя дори не се огънала в ръцете на момъка. Натоварили я на арбите, занесли я на върха на третата планина.

Синът на ловеца се приготвил за дълъг път. Изкачил една, втора, трета планина. Видял в долината дома на Железния дев. Него го нямало там – в петък той отивал на лов. Опънал момъкът лъка си, изстрелял стрелата. Запяла тя, засвистяла, улучила дома на Железния дев. Срутил се покривът. Паднал златния стълб. Разтичали се слугите на царя, натоварили го на арбата и го донесли в двореца.

Царят наградил сина на ловеца и го пуснал да си отиде у дома – майка си да види.

Издигнали златния стълб насред двореца от костите на вешапи. Окачили върху него блестящата кожа на белия елен. Любува им се царят, гледа, не може да им се нагледа. Около него – везирите почтително ахкат и охкат – възхищават се от величието на своя господар.

В това време Железният дев се завърнал от лов. Видял разрушения си дом, разгневил се, тръгнал по следите на арбата – а те дълбоко в земята се врязали – та нали и стрелата и златният стълб тежки били…

Стигнал до двореца от костите на вешапи. Изтръгнал Железният дев златния стълб, развъртял се, всичко наоколо разрушил. Царят и везирите му се разлетели като перушинки. Никой, никога вече, нищо не чул за тях.

Отнесъл Железният дев златния стълб и бисерно-брилянтната кожа на белия елен.

Най-сетне синът на ловеца можел да заживее мирно и тихо. Помагал на горските обитатели. Вече не ходел на лов, а и на никого не позволявал само за забава да избива дивеча.

Източник:

Из сайта “Вольшебный мир сказок” –  http://www.fairy-tales.su/

Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова

Следва грузинската приказка “Ум – бол, пари – никакви“.