Седемте
Седемте клонки от нар
Азербайджанска приказка
Живели някога седем братя, заедно спели, споделяли храната си – били неразделни. Всички им завиждали. Никой не можел да ги победи. Не само хората, но и хищниците в планината не смеели да излязат насреща им.
Минали години. Пораснали братята, задомили се, деца им се родили. Напуснали бащиния дом, свои домове изградили. Но жените и децата им започнали да се карат. Скоро и братята били въвлечени в разправиите. Посрамили те доброто си име – разчуло се, че враждуват.
Враговете им тихомълком започнали да си разчистват сметките с всеки от братята поотделно.
Баща им вече съвсем остарял, изнемощял, но умът му останал все тъй бърз, думите – мъдри. Синовете му го навестявали, но все за разправиите помежду си говорели, оплаквали се един от друг.
Разбирал бащата – продължат ли по тоя път, брат за брата във враг ще се превърне. Събрал ги той веднъж и им рекъл:
– Деца мои, утре елате. Нека всеки от вас да ми донесе по една клонка от нар[1].
Никой не посмял да възрази на стареца. На следващия ден братята пристигнали и всеки носел по една клонка. Взел бащата клонките, завързал ги заедно и ги протегнал към синовете си.
– Деца мои, опитайте се да счупите този сноп от пръчки.
Както и да се силели братята, никой от тях не успял да прекърши снопа. Тогава старецът развързал пръчките и дал на всеки от синовете си по една.
– Сега опитайте пак.
Спогледали се братята, шегува ли се баща им? Та дори и невръстно дете може да счупи една клонка! Все пак изпълнили волята на баща си – счупили пръчките.
– Тате, какво искаше да ни кажеш? – запитал най-големият брат.
– Деца мои, тези клонки сте вие – седмината. Докато сте заедно, свързани като тоя сноп, докато сте задружни – никой няма да ви пречупи. Враговете ви няма да ви победят. Ще живеете спокойно и охолно. Ала ако се изпокарате, ако враждувате, всеки ще може да прави каквото си иска с вас и със семействата ви. За да бъдете силни и щастливи, живейте сговорно!
Послушали братята съвета на мъдрия си баща, живели задружно и щастливо.
Източник:
По дорогами сказок. Сказки народов СССР. – Тбилиси : Издательство ЦК Узбекистана “Еш гвардия”, 1987, с. 101-102.
Азербайджанские сказки. Собрал и обработал на азерб. Н. Сеидов. – Баку : Азернешр, 1977, с. 145-146.
http://www.fairy-tales.su/narodnye/azerbajjdzhanskie-skazki/
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
[1]Нарът е дърво, което източните народи смятат за символ на продородието и на голямото, задружно семейство.