Славеят

 

Азербайджанска приказка

 

Веднъж един търговец хванал славей в гората. Донесъл го у дома и го поставил в златна клетка, украсена със скъпоценни камъни. Клетката била прекрасна, а в градината на търговеца цъфтели незнайни цветя. Уханието им се носело из целия град. От седем мраморни фонтана бликала бистра като сълза вода.

Търговецът наредил да закачат клетката на сянка под едно от дърветата с чудни плодове. С тях хранели славея, но той пеел само тъжни песни. Наел стопанинът специален слуга, който да се трижи за птицата. Но тя все тъгувала. От ден на ден слабеела и вехнела.

Намерил търговецът мъдър човек, който разбирал езика на птиците. Довел го в своята чудна градина – славеевата песен да послуша. Помолил го да узнае, защо тъгува славеят.

– Тъгува за свободата, за родината, за родното си гнездо. Пее: “По-добре да си просяк в родния край, отколкото с корона да си накичен в чужбина.”

Разбрал търговецът, че славеят ще умре от мъка. Отворил клетката, пуснал птицата на свобода. Метнали се на седлата търговецът и човекът, който разбирал езика на птиците. Препуснали след славея. Той полетял над планини и долини, къпал се в бързоструйни реки. Долетял до малка хралупа във вековно дърво насред гората. Кацнал на тънко клонче и запял:

– Ах, Родино! Прекрасна си ти!

Подскачал славеят от клонче на клонче и възпявал изворите и небето, зелените листа и бодливите храсти, които пазят птиците от враговете. 

– Удивително! Аз му осигурих златна клетка, украсена със скъпоценни камъни, а той се радва на простичката хралупа. В моята градина цъфтяха рози, редки задморски цветя ухаеха, а славеят възпява бодливите храсталаци.

– Няма нищо странно. – отговорил мъдрецът, който разбирал езика на птиците. – Всекиму е мила Родината и родния дом. Славеят тук е свободен. А за него свободата и Родината са над всичко.

Източник:

Азербайджанские сказки. Собрал и обработал на азерб. Н. Сеидов. – Баку : Азернешр, 1977, с. 212-213.

http://www.fairy-tales.su/narodnye/azerbajjdzhanskie-skazki/

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата азербайджанска приказка “Тайната на дружбата – 1“.