AEDVIL

Втора част на грузинската приказка “Принцът и синът на Тушин”

С гвелвешапи останал принцът. Тушинският момък на свечеряване стигнал до вековна гора. Накрай гората – малка къщурка видял. Пред нея старица чепкала вълна.

– Здравей, майчице! – поздравил момъкът. – Жажда ме мъчи, моля те, дай ми водица! Заради децата си – чуждия син като свой посрещни!

– Здравей! Добре си дошъл, сине. Ако не ме бе нарекъл”майчице”, щяха да те изядат за вечеря синовете ми. Какво те води насам. В земите на дев[1] дори и птиците не смеят да летят, камо ли човек да премине!

– Такава беда ме сполетя, че вече и при дев не се страхувам да дойда, стига да намеря девойка, която не е от човешка майка родена.

– Ще ти помогна. Първо ела, похапни, почини си.

След това старицата скрила момъка в тоне – голяма пещ за печене на хляб, наполовина зарината в земята.

– Гледай синовете ми да не те забележат. Скоро от лов ще се върнат. Попаднеш ли пред очите им – жив ще те излапат.

Завърнали се синовете – полу-хора, полу-животни. Всеки дев по един елен носел. Опекли дивеча. Всичко изяли и легнали да спят. На сутринта пак на лов отишли.

Старицата дала остър нож на момъка и го пратила в гората дърво да отреже. Отсякъл синът на Тушин високо дърво, едва го довлякъл. А старицата ударила ствола на дървото в коляното си, пречупила го като суха клонка. 

– Не става! Трябва да е по-здраво. – рекла. – Мятай се на коня и да вървим!

Тръгнала пред него. Отсякла огромно дърво, метнала го на рамо, понесла го. Върви майката на дев, така бързо крачи, че конят едва я настига. Излезли на брега, там, където голяма река се вливала в морето.

– Вземи ножа и точилото. Наточи ножа. Трябва да е много остър, за да може с един удар дънер да разсече.

Синът на Тушин наточил ножа. Старицата изрекла някакви вълшебни думи и хвърлила дървото в морето. Отскочили вълните от брега, оголило се дъното на реката, показала се нежна тръстика.

– Тичай! Срежи я с един удар – ниско, досами корена! Донеси я тук! Не се бави, за да не те погълнат вълните!

Успял момъкът да отреже тръстиката и да изскочи на брега, преди вълните да се завърнат. Напразно тичали те подире му – не успели да го настигнат.

Прошепнала старицата нещо над тръстиката и от там изскочила прекрасна девойка. Момъкът очи от нея не можел да откъсне. Вдигнал я пред себе си на седлото. Благодарил на майката на дев, сбогувал се с нея и пришпорил коня.

Дълго пътували, докато разберат, че са объркали пътя. Попаднали в градина с чудни плодове, каквито никога не били виждали. Слезли от коня, откъснали по един сочен плод. Едва отхапали от него, нещо ги грабнало – това бил едноокият дев – зъл магьосник – притеглила ги неговата вълшебна сила. Попаднали в дома му. Оковал той момъка с дебела верига, заедно с много други пленници. Девойката заключил във висока кула. После запалил огън, изпекъл и изял един от пленниците и легнал да спи. Спи дев и хърка.

– Кога ще се събуди? – запитал синът на Тушин.

Другите пленници отговорили:

– След като изяде човек, спи три дни.

– И вие все тъй ще си седите и ще чакате да ви изяде? Хайде, заедно да дръпнем веригите, да ги разкъсаме! Да убием дев!

Напънали се, дружно опънали веригите. Разкъсали ги. Освободили се.

Пленниците хукнали да бягат, по-бързо да напуснат това страшно място.

А синът на Тушин взел ръжена, пъхнал го в огъня – да се нажежи и после пронизал единственото око на дев. Да не може вече хора да лови, да не ги погубва! Започнал дев да вие от болка. Завъртял се, заподскачал. Заключил го момъкът в дома му. Освободил девойката-тръстика от кулата.

Тъкмо тръгвали, но се върнали, защото чули някой да вика за помощ.

Видял момъкът малка врата в стената, отворил я. Вътре уродливо, дребно старче, с брада три пъти по-дълга от тялото му, било приковано с дебела верига.

– Ей, човешки сине, приближи до мен паницата! Дай ми стомната с вода!

Следва третата част на грузинската вълшебна приказка “Принцът и синът на Тушин” – 3.