AEDVIL

Адыгейска приказка

Квачката довела пиленцата си на средата на двора. Учела ги да търсят зрънца, червейчета да изравят от земята, за да се нахранят. Дошъл при тях петелът.

   – Тук – на голата земя – нищо няма да намерите, само време ще изгубите. Елате, ще ви заведа в гората. Там пилетата добре ще си похапнат.

   – Аллах да ни пази! Ако налети ястребът и сграбчи дечицата ми, какво ще правя? Как ще ги спася?

   – Какви ги измисляш?! Аз за какво съм? Виж шпорите ми! Виж клюна ми! Само да се появи ястребът – ще има да пати. Ще го изкълва! Ще го разкъсам! Криле ще разперя – пилетата ще опазя. Целия род на ястребите ще излича от лицето на земята.

Съгласила се квачката. Тръгнали към гората. Стигнали крайречния храсталак. Изведнъж видели ястреба – лети високо в небето, рее се, дебне плячката си.

Изплашил се петелът, заперпелил, хукнал към храсталака. Забравил за квачката и пилетата.

А тя се засуетила, привикала пилетата, скрила ги под крилете си и дълго не помръдвала. Не видял ястребът плячка да се движи и отлетял. Петелът подал главата си от храстите, огледал се и като разбрал, че опасността е преминала, излязъл на поляната.

   – Е, петльо, – рекла квачката – заканваше се целия род на ястребите да изтребиш, а един ястреб като видя да кръжи, избяга, изостави ни.

   – Млъкни! Познавам тоя ястреб. Миналата година се бих с него. Перата му оскубах. Затова се скрих – да не ме види, да не се изплаши, да не избяга. Дебнех го, за да го спипам най-после.

Квачката погледнала самохвалкото, усмихнала се и продължила към гората. Пилетата тръгнали подир майка си.

Дори и с едно око не погледнали петела.

Че какво ли има да го гледат?! Страхливец! Лъжец!

Източник:

Сказки народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, с. 423.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.

 Към адыгейската приказка “Старият козел и вълкът“.