Старият козел и Вълкът

 

Адыгейска приказка


Овца, коза и стар козел отишли на далечна поляна –  да пасат прясна тревица. Овцата първа се нахранила и си тръгнала. Стигнала до реката. Гледа – на моста старият вълк седи. Изплашила се овцата, с копитце три пъти почукала – “Чук! Чук! Чук”. Обърнал се вълкът, запитал я:

   – Откъде се връщаш, овчице?

   – От пасбището. – жално проблеяла овцата.

   – Защо почукваш често, често с копитце?

   – Страх ме е, че ще ме изядеш.

   – Е, ще те изям, тогава.

Сграбчил я вълкът, замъкнал я под моста, излапал я.

 

Едва успял да се изкачи пак горе – и ето ти я – козата.

   – Откъде се завръщаш, козичке?

   – От пасбището… – едва проговорила козата, а опашката ѝ се разтреперала.

   – Защо опашката ти се тресе?

   – Боя се, че ще ме изядеш.

   – Щом се боиш, тогава ще те изям. – изръмжал вълкът.

Излапал и козичката. Пак на моста се разположил.

 

Скоро и старият, опитен козел стигнал до моста.

   – Здрасти, козльо! Откъде идеш?

   – От пасбището, дърт крадецо! Дано зъбите ти да се изпочупят, злодей такъв!

   – Смел си ти, старче, но защо брадата ти трепери?

   – Защото под нея две ловни кучета се крият, а зад мен двама ловци пушките си с барут пълнят – твоята кожа да продупчат!

 

Изплашил се вълкът, хукнал към гората. А безстрашният и умен козел гордо преминал по моста и се завърнал у дома.

 

Източник:

СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, с. 421-422.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.

 

Към балкарско-карачаевската приказка “Как беднякът делил кокошка“.