AEDVIL

Първа част на каренската приказка “Микейтари”

Много, много отдавна в една страна, където управлявал крал на име Чарая, кралицата очаквала дете не девет месеца, а цели три години и три месеца. Родила чудно красива дъщеря. Но всеки път, когато малката принцеса започнела да плаче, в страната без никаква причина някой умирал.

Кралят много се разтревожил. Той извикал при себе си астролози и им заповядал да разберат, защо се случва така. Астролозите съобщили на краля, че дъщеря му се е родила под нещастна звезда и че трябва да се избавят от нея. Само тогава в страната ще настъпи спокойствие.

Кралят решил да постъпи така, както го съветвали астролозите. Но отстъпил пред молбите на кралицата и заповядал да не убиват принцесата, а да я пуснат със сал надолу по реката. Кралицата била отчаяна, чудела се, за какъв ли грях от предишния[1] ѝ живот я наказват боговете. Преди да се раздели с дъщеря си, нарекла я Микейтари и сама отблъснала сала от брега. Отплувал той надолу по реката.

А в това време, в страната, където се сливат четири реки, управлявал ракшас[2] (2) на име Яуси. Той бил направил там бент, за да може във вира да си хване нещо за ядене. И ето че салът, на който била Микейтари се доближил до бента и се спрял. Когато Ракшасът видял малката Микейтари, той решил да я остави при себе си и да я отгледа.

– Тя не е от рода на ракшасите, но е достойна да бъде принцеса. Ще я храня с мляко.

Като изрекъл това, с магическа сила заповядал да потече мляко от показалеца му[3]. Нахранил малкото момиченце и то доволно заспало.

Минали много години. Отгледал Ракшасът принцеса Микейтари. Станала тя чудно красива девойка. Живеела в двореца на Ракшаса Яуси и била много щастлива. Тя искала да намери своя принц, достоен за нея. Помолила Ракшаса да ѝ разреши да отиде на реката, да измие косите си и да ги сплете като девойките, които са достатъчно големи, за да ги омъжат.
Като измила и сресала косите си, Микейтари откъснала три косъма, всеки по седем лакти дълъг[4], поставила ги в сребърна кутийка и написала:

“Напразно гадах на ориз, на цветя, извърших всички обреди. Нека моите коси попаднат при човек достоен за мен.” Произнесла това заклинание и пуснала кутийката във водата.

В това време принц Сейтамалья от съседната страна се къпел в реката заедно със своите придворни. Той забелязал във водата кутийката и заповядал да му я донесат. Когато се приближавали до нея, тя бягала от тях. Тогава принцът казал:

– Ако тази кутийка е достойна за мен, нека да се доближи!

Още щом изрекъл това, кутийката се доближила до него. Принцът я взел и започнал да я разглежда. Видял косите и писмото. Решил че девойката сигурно е невиждана красавица и е достойна да бъде кралица. И въпреки че още не я бил виждал, почувствал, че не може да живее без нея. Взел оръжието си и тръгнал да търси Микейтари.

На седмия ден стигнал до владенията на Ракшаса. През нощта, докато стражата спяла, той безстрашно проникнал в двореца. Като видял Микейтари, той показал сребърната кутийка и разказал, как я е намерил. Тогава Микейтари радостно казала:

– Значи ми е съдено за теб да се оженя! Но сега не мога да те пусна при мен. Стражата на Ракшаса е много силна. Ела след 15 дни, но преди това измисли, как да излъжем стражите.

Принцът ѝ обещал да се върне при нея на крилатия си кон.

Когато стражите се събудили, усетили миризмата на човек и попитали Микейтари, кой е идвал. Тя отговорила, че никого не е видяла. Стражите не ѝ повярвали. Решили всяка вечер да поставят клопка пред входа на двореца. Микейтари не знаела за това.

Към втората част на каренската приказка “Микейтари – 2”.