Кръшкачът – 1
Вълшебният пръстен и Кръшкачът
Приказка на народа мон от Мянма (Бирма или Мианмар)
Първа част
1
В стари времена живяла една старица. Имала си тя един единствен син. Докато бил жив баща му, момчето четяло древните книги, съхранявани от семейството. Когато той починал, синът все тъй се ровел в книгите и не искал да работи на полето като своите съселяни. Затова те го наричали “кръшкач”. Всички забравили истинското му име. Прякорът сякаш се прилепил към момчето. Но то не обръщало внимание на нищо друго освен на старите бащини книги.
Продължавало да чете ден и нощ. А книгите! Те били толкова разнообразни! Имало дори такива, дето учели, как да се лекува, как да се предсказва бъдещето, как да се правят магии или да се изучава езикът на животните.
Докато четяло, момчето харесало едно изречение: “Трудно ще измислиш нещо, докато си беден.” Често го повтаряло – понякога докато вървяло, друг път – докато седяло у дома. Чул го веднъж един богаташ и рекъл:
– Това май е вярно. Мъдро разсъждаваш. Да видим, мъдростта можеш ли да приложиш. Ето ти хиляда жълтици. Постарай се да измислиш нещо! А уговорката ни е: След месец да ми ги върнеш!
Кръшкачът се зарадвал, взел монетите и изтичал към къщи. Прибрал се у дома и започнал да мисли. Мислил, мислил, нищо не измислил. Започнал да се съмнява, зачудил се, дали е вярна другата мъдрост, която научил от книгите на баща си: “Когато имаш пари, не е трудно да измислиш нещо.”
Сега вече имал пари, но почти през цялото време спял и нищо не му идвало на ум. Веднъж Кръшкачът взел хилядата жълтици и излязъл да се поразходи. На пътя видял няколко души, които искали да убият едно куче, дето отмъкнало нещо от двора на единия от тях. Кучето уплашено погледнало момъка и излаяло:
– Спаси ме, моля те! Ще ти потрябвам.
Благодарение на книгите, момъкът знаел езика на животните. Разбрал молбата на нещастното куче и предложил:
– Не го убивайте! Аз ще го купя.
– Дай триста жълтици и кучето е твое.
– Ето, вземи!
Кръшкачът дал триста жълтици и отвел кучето, погрижил се за раните му.
На следващия ден пак излязъл да се разходи. Надявал се, че по пътя все нещо ще измисли. Срещнал две жени, които искали да удавят котка, която откраднала нещо от кухнята.
– Отърви ме от тях! – измяукала котката. – Няма да съжаляваш!
Извадил момъкът триста жълтици, дал ги на жените и взел котката. Занесъл я у дома. Погрижил се и за нея.
Все тъй мъдрувал ли мъдрувал, но все още не можел да измисли, как да забогатее. На третия ден пак излязъл да се разходи. На кръстопътя видял тълпа, която очаквала представлението на змиеукротителя, който извадил от кошницата си красива кобра, засвирил със свирката си, а тя започнала да се извива и съска, сякаш танцувала.
– Срамно е да забавлявам тълпата! Та аз съм щерка на кралицата на кобрите! Спаси ме, моля те! Майка ми ще те дари с несметни богатства! Ах, как би се зарадвала тя, да ме види свободна!
Извадил Кръшкачът останалите жълтици, дал ги на змиеукротителя, прибрал кобрата в кошницата и тръгнал към гората. Там пуснал кобрата, тя запълзяла, той тръгнал след нея. Дълго вървял, промъквал се сред дървета и храсти, доста се изморил. Седнал да си отдъхне. Кобрата рекла:
– Скоро ще стигнем. Майка ми ще се нахвърли срещу теб. Ще помисли, че си мой враг. Ти нищо не прави! Дори и не помръдвай! Не говори! Аз всичко ще ѝ обясня. Тогава тя ще ти предложи съкровища дето нито си виждал, нито си чувал за тях, дето дори и не си сънувал. Ти нищо не вземай. Тогава кралицата на кобрите ще те запита, как да ти се отблагодари. Кажи ѝ, че искаш вълшебния пръстен.
Момъкът послушал съвета. Когато стигнали до царството на кобрите, отвсякъде изпълзели огромни змии, но най-страшна и най-гневна била кралицата им. Извивали се и съскали, обкръжили момъка, но той дори и не мигнал. Щерката на кралицата на кобрите разказала, как момъкът я спасил.
– Вземи всичките ми съкровища! Твои са! Девет товара злато и още толкова – сребро.
Момъкът мълчал.
– Кажи! Как да ти се отблагодаря за това, че спаси дъщеря ми? С какво да те даря?
– С вълшебния пръстен. – почтително отговорил момъкът.
Кралицата кобра свалила пръстена от върха на опашката си и го поставила на пръста на момъка. Благодарил той, сбогувал се със змиите и си тръгнал.
Към втората част на приказката “Вълшебният пръстен и Кръшкачът”
Снимките са от сайтовете:
В Бирма се среща индийска кобра – найя: http://3.bp.blogspot.com/-trYtDQOQxi0/Th5Z0gFSbBI/AAAAAAAAY4E/N4MhPP1o5y0/s1600/naja.jpg
Стикер с образ на кобра: http://e-stiker.bg/userfiles/productlargeimages/product_1199.jpg
