AEDVIL

Втора част на приказката “Вълшебният пръстен и Кръшкачът”

Завърнал се у дома. Посрещнала го майка му:

– Сине, чака те някакъв богаташ.

– Е, измисли ли нещо? – запитал го гостът. – Мина вече един месец. Време е да ми върнеш хилядата жълтици, както се уговорихме.

За миг момък се зачудил, какво да стори, но после се сетил за вълшебния пръстен и рекъл:

– Мале, извади от голямото гърне хиляда жълтици и ги дай на нашия гост.

Изплашила се майката – та нали знаела – гърнето е празно. Та те дори една жълтица нямали, къде ти – хиляда! Престорила се, че не чува, приклекнала до огнището.

Момъкът пак я подканил:

– Хайде, дай на човека хиляда жълтици!

Бедната жена уплашено повдигнала капака на гърнето и що да види! То било препълнено със жълтици. Не повярвала на очите си. Отброила хиляда жълтици, поклонила се и ги подала на богаташа. Той бил много доволен. Похвалил момъка и казал:

– Любимото ти изречение се оказа вярно.

От този ден насетне не се налагало майката и синът да работят на полето. Всичко, от което се нуждаели им го давал вълшебният пръстен. Веднъж синът помолил майка си да иде при краля и да поиска щерка му. Майката се бояла, не искала да ходи в двореца, но синът настоявал и накрая тя се съгласила. Стигнала до портите, но стражите не искали да я пуснат.

– Трябва да говоря с краля! Очи в очи! – настоявала старицата.

Завели я най-сетне при владетеля.

– Господарю! Не се гневи, моля те! Ако искаш – накажи ме! Моят син се влюбил в дъщеря ти и иска да я вземе за своя невеста.

Кралят бил изумен – някакъв си бедняк иска щерка му?! Знаел владетелят – имаш ли дъщеря, чакай женихи. И не всички ще бъдат достойни… Помислил и решил, че не бива да показва гнева си. Рекъл:

– Ти и синът ти сте обикновени бедняци, прости хора. Явно не разбирате, че молбата ви е проява на неуважение. Но аз ви прощавам. Ако синът ти наистина иска дъщеря ми за своя жена, нека след седем дни да покрие със злато и сребро пътя от вашия дом до двореца. Не успее ли, знаеш каква е съдбата на тези, които посягат към това, дето не е за тях…

Изплашена, вдовицата се завърнала у дома. Разказала на сина си, какво е решил кралят.

– Е, сине, след седем дни ни очаква смъртта…

– Не се тревожи, мале! Не за седем, за един ден ще построя път от злато и сребро.

Така и станало. На седмата сутрин заблестели два пътя – единият от злато, другият от сребро. Събудил се кралят и се зачудил:

– Три слънца ли греят днес?

Погледнал и видял двата пътя, които се виели из гората – от къщата на вдовицата до двореца. А къщата? Къщата сияела като скъпоценен камък.

– Явно синът на вдовицата е могъщ владетел… – помислил си кралят и заповядал още същия ден да вдигнат голяма сватба.

Тъй Кръшкачът станал зет на краля. Заживели щастливо младите. Всички се радвали. Само мъдрецът – съветникът на краля, бил недоволен. Мислел си: “Кръшкачът никога не е работил. Майка му го изхранваше – с непосилен труд обработваше малката им нивица. Явно някоя могъща сила му помага. Трябва да разгадая тази тайна.”

От тоя ден насетне съветникът следял внимателно зетя на краля. Забелязал, че носи особен, грубо издялан пръстен. Решил, че трябва да го разгледа отблизо.

Скоро след това срещнал принцесата, която се разхождала из градината. Запитал я:

– Обича ли Ви Вашият високопоставен съпруг?

– Много ме обича. Но защо питаш?

– Ако действително Ви обича, ще разреши ли да разгледате пръстена му?

– Добре, съветнико! Ще взема пръстена, за да го разгледаш.

Отишла принцесата при съпруга си и го помолила да вземе за малко пръстена му. Той веднага го свалил от пръста си и ѝ го дал. Принцесата изтичала при съветника.

– Ето! – подала му тя пръстена. – Разгледай го! Нали ти казах, мъжът ми много ме обича.

Съветникът поел пръстена, поставил го на пръста си, разбрал, че е вълшебен и хукнал да бяга. В тоя миг изчезнали пътищата от злато и сребро, изчезнала и къщата, сияеща като скъпоценен камък. Кръшкачът напразно кършел ръце и си мислел: “Всичко пропадна! Иди и се довери на една жена!”

Кралят се разгневил и прогонил дъщеря си и зет си. Заживели те в бедната колиба на вдовицата. Принцесата смирено се грижела за мъжа и свекърва си. Чувствала се виновна.

А съветникът в това време поискал от вълшебния пръстен да издигне дворец върху сал насред морето. Заживял като крал.

Кучето и котката, които живеели в дома на Кръшкача виждали мъката на стопаните си и искали да им помогнат. Научили, къде е съветникът, направили си малък сал и се отправили към неговия дворец. Като стигнали, скрили се и зачакали.

А в това време съветникът вечерял. За да не измаца вълшебния пръстен, свалил го от ръката си и го поставил на масата. Котката незабелязано се промъкнала и грабнала пръстена. После скочила на сала. Кучето легнало върху сала и загребало с лапи. В тоя миг дворецът изчезнал, съветникът потънал в морето и се удавил.

Кучето и котката се добрали до брега, затичали се към дома. Котката здраво стискала със зъби вълшебния пръстен, а кучето я пазело от всеки срещнат. Като се завърнали, върнали вълшебния пръстен на момъка. Благодарил им той и въпреки че били приятели, възложил им различни задачи. Кучето да бъде пазач. Направил му колибка на двора – там да живее, дома да пази. А хитрата котка – вътре в къщи да шета, край хората да се навърта, мишките да гони.

Като получил вълшебния пръстен, Кръшкачът отново построил двата пътя – единият от сребро, другият – от злато. Пак засиял домът му. Завърнала се радостта и охолния живот не само в семейството му, но и в цялото царство. На всички помагали младите, затова хората ги обичали и почитали. И когато кралят остарял, вече знаел, че зет му ще бъде достоен негов наследник.

Приятелите на Кръшкача били доволни от живота си. Кучето обикаляло около двореца и дебнело враг да не се промъкне. А котката не пускала мишките дори и да се доближат до дома на своите стопани.

 Снимката е от сайта:

http://www.zoomania.org/wp-content/uploads/2013/03/birma7.jpg

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 354-360.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.