AEDVIL

Абхазка приказка

Веднъж Хуаджа Шардын и съседа му вървели покрай брега на реката. В далечината видели най-хубавия бик от тяхното село. Ловък крадец от тоя край пришпорвал коня си и жестоко удрял бика – за да върви по-бързо.

Спогледали се нашите приятели и мълком се разбрали: Шардын събул единия си чувяк (обувка от мека кожа с равна подметка), захвърлил го насред пътя и се скрил в храсталака. Крадецът скочил от коня си, завързал бика за най-близкото дърво, прибрал обувката от пътя, метнал се отново на коня си и се върнал назад – да търси и другата обувка.

Шардын и съседът му това и чакали, отвързали бика, замъкнали го далече в гората и го заклали, а главата – хвърлили в реката. Ездачът, като не успял да намери втората обувка, ядосан се завърнал. Гледа – няма го бика, погледнал към реката – а там – рогата стърчат, главата се мята насред течението.

    – Ама че работа! – разгневил се още повече крадецът – Явно бикът се е отвързал, нагазил е в реката, а водата го е понесла.

Разсъблякъл се ездачът, хвърлил се във водата, доплувал до средата на реката, сграбчил бика за рогата. Затеглил го към брега. Много лек му се видял товара. Погледнал и що  да види! Само бичата глава останала!

   – Проклятие!

Разбеснял се крадецът, хукнал към пътя – да се облече, коня си да яхне, хитрия обирджия да догони. Нищо не намерил. Хуаджа Шардын успял и дрехите и коня да открадне.

   – Как сега да се покажа гол?! – вайкал се крадецът.

Шардын, нагостил съселяните си с опечения бик и им разказал, какво се е случило.

   – Който краде чуждото, губи своето! – рекъл най-мъдрият абхазец.

Историята тръгнала от уста на уста и стигнала чак през девет земи в десета. Крадецът станал за смях.

Източник:

Проделки хитрецов. – Москва : Наука, 1977, с. 440.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.

Към следващата абхазка приказка за ум и хитрост – “Мъдрост”.