Мъдрост
Абхазка приказка
Живял някога умен и храбър воин. Всички го обичали и уважавали. Вече врагът по-рядко нападал родината му, завърнал се у дома момъкът, решил невеста да си намери. Заръчал на братята си:
– Реших да се оженя за девойка, която може от сабята на баща ми да ушие наколенки и чувяки.
Зачудили се братята, но не посмели да възразят. За да разберете, защо заръката на смелия войн им се видяла странна, трябва да знаете, че в Кавказ планинците носят меки кожени обувки с равна подметка, наречени “чувяки”. Над обувките добавят ушити от плат наколенки, които са меки – не пречат на ездача, но предпазват краката и коленете му.
Ясно ви е вече – откъдето минели братята, обсипвали ги с насмешки, мислели ги за глупаци. Дълго се скитали. Накрая, решили да се завърнат. Недалече от родния край спрели да си починат в една селска къща. Похапнали. Единият от братята поискал вино.
– Моля Ви, докато го донеса, вържете конете си за лозата в двора.
Излезли момците, гледали, търсили – лоза никъде не видели. Върнали се, казали на младата стопанка.
– Щом лозе в двора не намерихте, откъде с вино да ви гостя? – засмяла се девойката.
– Къде се родителите ти.
– Татко край пътя сее разправии, а мама отиде сълзи да разменя.
Нищо не разбрали братята, помолили я да им обясни.
– Тате край пътя с приятелите си злослови за съседа. Някой от тях скоро ще му разкаже. След ден-два ще започнат кавгите. А мама с приятелките си отиде да оплаква мъртвец. Надява се, че когато и тя умре, близките му ще дойдат да я оплачат.
Като чули това, братята помолили девойката да им помогне, да рзтълкува странната заръка на брат им, заради която станали за присмех.
– Ще изпълня това, което брат ви иска, ако ми прати копринен конец от пясък и игла от камъчета.
Побързали братята у дома да се върнат, отговора на девойката да отнесат.
Зарадвал се младият воин на мъдростта и смелостта на непознатата. Решил да я поиска за своя невеста. Изпратил братята си годежни дарове да ѝ отнесат – злато и бисери. Благодарила тя. Помолила ги да кажат на брат си:
– Малките и големите звезди се оказаха твърде редки. Нека двата планински орела да не се изгубят, обидни думи да не си разменят.
Като чул това, смелият воин отново се убедил, че ще девойката ще бъде достойна невеста.
Простил на братята си, че са се изкушили, част от скъпоценностите да задържат. Внимателно им подсказал – на сватбата да ги връчат на невестата. Засрамили се, поднесли скритите дарове.
Всички в аула се радвали на умната невеста и смелия воин. Живели те дълго и щастливо.
Източник:
Дорогами сказок. Сказки СССР. – Ташкент : Изд. ЦК ЛКСМ Узбекистана “Еш гвардия”, 1987, с. 205-206.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.
Към следващата абхазка приказка за вълшебства и подвизи: “Джаным, Джаткяр и сестра им Куара”.