Кожухче
Докато слушате звукозаписа, със стрелката от горния команден ред, можете да се върнете тук, за да прочетете текста след приказката или да разгледате илюстрациите към друга приказка.
Звукозапис на унгарската приказка “Кожухче“.
Живял някога един селянин. Имал той добра жена и пораснала дъщеря – мома за женене. Дошъл на сгледа момък от друго село, заедно с приятеля си. Отсрамила се стопанката – гостила ги с печена кокошка и пирожки. Бащата изпратил момата в избата, да налее вино от най-голямата бъчва. Докато оглеждала, за да намери най-голямата бъчва, девойката видяла греда, опряна на стената. Замислила се: ще я сватосат, ще се омъжи, дете ще роди – момченце. Ще иде тя на събор в съседното село. Ще му купи кожухче. Ще се върнат у дома. Синчето ще слезе в избата, ще се затича, гредата ще падне, ще го убие. Ами кожухчето, кой ще му се радва, кой ще го носи? Така се отчаяла девойката, че приседнала на стълбите и се разплакала.
Гостите чакали, чакали – напразно. Изпратил стопанинът майката да намери щерката. Тя слязла в избата:
– Какво е станало, дъще? Защо тъй горко плачеш?
– Как да не плача, мале, като целият ми бъдещ живот ще погуби тази греда!
И тя разказала всичко на майка си. Заплакали и двете, плачат и се вайкат.
Стопанинът тъй и не дочакал вино да донесат. Сам слязъл в избата.
– Защо ревете?! Какво се е случило?
Разказали му. Ревнал и той.
Женихът дошъл и се изумил – седят и тримата на стълбите и реват – на три гласа. Разказали му, защо плачат. Разсмял се момъкът, та чак бъчвите се разтресли от смеха му.
– Такива чудаци не бях срещал. Е, нека съдбата да реши. Ще тръгна по света. Ако намеря още трима такива чудаци, като вас, ще се оженя за вашата щерка.
Тръгнал той на дълъг път. А бащата, майката и дъщерята останали в избата – да си поплачат на воля.
Вървял, вървял, седемдесет и седем страни пребродил, срещнал странен стопанин – с вила орехи събирал, мятал ги с вилата на чердака.
– Какво правиш? – учудил се момъкът.
– Вече половин година се мъча да кача орехите на чедака. Не съм богат, но съм готов да дам сто форинта на този, който се справи с тази задача.
– Аз ще се заема с това. – казал момъкът.
Напълнил торбата си, занесъл орехите на чердака, изсипал ги там, дето пожелал стопанинът. И тъй – няколко пъти пълнил торбата си – прибрал всичките орехи. Получил сто форинта за това. Помислил си: “Един чудак вече срещнах.”
Вървял, вървял, видял човек дето държал корито, влизал и излизал с него в дома си. Но що за дом било това?! Нямало прозорци, а вместо врата, зеела дупка.
– Какво правиш?
– Ех, момко, вече една година откак построих дома си, но не мога да задържа светлината в него. Нося ли нося, а все тъмно си остава. Ще дам сто форинта на тоя, що освети дома ми.
– Аз ще се справя. – казал пътникът.
С топора си изрязал прозорци и в къщата станало светло. Получил момъкът стоте форинта и си помислил:”Намерих втори чудак.”
Вървял, вървял, стигнал до малка къщурка. Там една старица се мъчела да напъха пилетата под квачката.
– Добър ти ден, стопанке! Какво правиш?
– Опитвам се да скрия пилетата под квачката. Ще се появи ястреб, ще ги грабне. Но нищо не става – под едното крило ли ги сложа, те се измъкват изпод другото. Ще дам сто форинта на този, който ме научи, как да се справя с тези непокорни пилета, как да ги предпазя от ястреба.
– Добре, ще те науча. Не се тревожи, не бой се, стопанке! Не пъхай пилетата насила под квачката. Зададе ли се ястреб, тя сама ще ги повика, ще ги скрие под крилете си.
Зарадвала се старицата, дала му сто форинта. Момъкът разбрал, че е намерил трети чудак. Върнал се у дома. Сгодил се за девойтата и след две седмици се оженил за нея. Родил им се син. Купили му кожухче. То бързо му отесняло – тъй бързо растял малчугана.
А гредата все там си стои – в избата, зад най-голямата бъчва. И никого не е убила…
Други приказки подобни на българската приказка “Нероден Петко”:
“Смъртта на Кикос” – арменска приказка.
Към индекса “Унгарски приказки”.
Към общия индекс “Приказки”.
Към “Оги – Огненото драконче”.