AEDVIL

Балкарско-карачаевска приказка

Някога, много-много отдавна живели трима съседи – единият богат, другият – беден, третият, не бил богаташ, но всичко си имал – само че все му било малко… Богаташът бил добър човек, искал да помогне на бедняка, но тъй, че да не го обиди – честта му да не засегне. Беднякът само една кокошка си имал.

– Каква ти е ползата от нея, съседе? Донеси я, вместо нея зърно ще ти дам.

Съгласил се селянинът, що да стори – в дома му нито зрънце не останало. Заклал той единствената си кокошка, занесъл я на богатия си съсед.

– Благодаря ти, че си се потрудил – дори си я ощавил и си оскубал перата ѝ.  Ей сега ще я свари жена ми. А заради кокошката, ще ти дам дял от урожая – тези дни ще ожъна нивата си.

Съгласил се беднякът, знаел – честен човек е съседът му, държи на думата си. Но как днес да изхрани децата си?

– Почакай! Кокошката скоро ще се свари. Ти си я отгледал, редно е ти да я разрежеш и разделиш между нас.

Помислил селянинът, помислил и рекъл:

– Ти, стопанино, си глава на семейството – за теб е главата на кокошката. Жена ти цял ден шета край огнището – за нея е трътката, дъщеря ти скоро ще отлети от родния дом – за нея са крилата. След теб идва синът ти. Той е той ще те наследи. Щом за теб е главата, за него е шията. А останалото е за мен.

– Браво! Справедливо раздели кокошката. Мъдростта заслужава награда. – рекъл добрият съсед и дал на бедняка пълна кошница с вкусни гозби.

Разделили се съседите. Богаташът се радвал, че успял да помогне на един трудолюбив и умен човек, без да го обиди.

Беднякът се успокоил – вече имало с какво да изхрани челядта си. Вървял той към дома си и се усмихвал. Насреща му – завистливият съсед.

– Много си радостен… Откъде идеш?

– Бях при съседа – кокошка му занесох. Той ме накара да я разделя. Остана доволен и ме награди, че и кокошката почти цялата за мен остана.

Видял пълната кошница завистливият съсед, прибрал се у дома и рекъл на жена си:

– Хвани пет тлъсти кокошки. Ще ги подаря на богатия и глупав съсед. А той и кокошките ще ми върне и с подаръци ще ме обсипе… Дал на бедняка за една кокошка пълна кошница с гозби. Представяш ли си?!

На сутринта завистливият съсед потропал на портата на богатия съсед.

– Добре дошъл. По каква работа?

– Нося ти подарък – пет тлъсти кокошки.

– Е, като си ги донесъл – сполай ти! Ти си ги отгледал, редно е ти да ги разделиш между нас.

– Как да ги разделя?! Вие сте четирима, а кокошките са пет.

– Е, щом не можеш, повикай беднака – той да ги раздели.

Скоро дошъл умният съсед. Започнал да вади кокошките от торбата и да нарежда:

– У вас сте четирима – ти, уважаеми, стопанката, сина и дъщеря ти. Ако ти дам една кокошка, ставате петима. Четирите кокошки и аз – също сме петима.

– Прав си съседе! Умно отсъди, правилно раздели кокошките. Остроумен си! Мъдростта скъпо трябва да се заплаща! – рекъл  той. Благодаря и на двама ви!

Богаташът и изпроводил съседите си, като щедро дарил бедняка. А завистникът си тръгнал с празни ръце.

Източник:

БАЛКАРСКИЕ и карачаевские сказки. – Москва : Дет.лит., 1983, с.36-37.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към балкарско-карачаевската приказка “Кокайчик“.