AEDVIL

Из „Оги и Халата“

Преводачът, моля да потърси най-изразителния превод на името на Халата да добави под черта бележка с препратка към фолклорната енциклопедия или обяснение за ролята на Халата във фолклора.

Фразеологичните изрази трудно ще преведете, но те носят националния колорит и спецификата на мислене.

6_04_Самоомагьосване

“Ще се случи нещо непоправимо…” – предчувстваш, но не знаеш, какво да очакваш.

Превъплътил си се в образа на омайничето Ели. Май никак не е лесно да си цвете. И най-лекият полъх на вятъра те огъва до земята. Слънцето припича безмилостно. “Ех, да можеше да е вечна пролет…” – мислиш си и бдително се оглеждаш, но не се случва нищо особено.

Днес така, утре – пак същото. Тишина и спокойствие. Облаци пазят поляната от силното обедно слънце.

Маймунката Ефу се разхожда из Долината.  И там всичко е спокойно. Само дето са се навъдили много комари. Хапят безмилостно. “Е, какво да се прави… Ако това е цената на спокойствието – ще ги изтърпим…” – мисли си Ефу и напразно се опитва да прогони комарите.

–  З-з-запази спокойствие! – бръмчат те и злобно забиват жила.

–  Джаф! Кръвопийци! – ядосва се Дан и маха яростно с опашка.

–  Ох-и! Изпиха ми кръвчицата! – маха с криле Гарванчето и кълве де когото свари.

Комарите, обаче, прииждат – не може да ги изяде всичките. Пълчища!

Картàлът лети високо – наблюдава небето. От хоризонт до хоризонт от Хàлата ни вест, ни кост.

Дан също разузнава – от ХоГ и Ла Миа няма и следа – сякаш никога не са съществували. Ала и Оги не се вижда никъде. Мама Йоли и малката круша Оли дремят. Скалàта мълчи. Пълно спокойствие. Нервничи само Гарванчето.

–  Ох-и! Защо да се мъча да уча вълшебства? Дори комарите не мога да прогоня с тях. А и враговете ги няма. Изчезнаха.

Гарванът Ох явно не може да излезе на глава със синчето си. Охи предпочита да си играе край поточето.

Но къде е бистрата вода, която скачаше от камък на камък? Май и тя е заспала? Вече е зелена. Блатясала е.

Застой. Сякаш времето е спряло. Или може би могъща магия е изолирала Оги-екипа?

–  Заключени сме във времето и пространството! – провикваш се, но нали си се превъплътил в образа на омайничето Ели, гласчето ти едва се чува. Все пак успяваш да пробудиш Ох.

–  Пожелахме да изчезнат враговете ни, за да живеем безгрижно… Самоомагьосахме се… – Старият вълшебник тъжно те поглежда.

–  Благодарим ти, Ели! Спаси ни от нас самите. – Вековната Мура Вемура изправи снага.

–  Ох-и! – подскочи Гарванчето – Тате, искам да изуча всички магии, които знаеш!

Браво! Макар и слабо, гласчето ти развали една от най-силните магии на Ламята. Спаси Оги-екипа.

Заслужи по 100 точки предвидливост и досетливост.

Потърси път към победата!

Към “Оги”

Към “Приказки”