AEDVIL

Из „Оги и Сушата“

 5_07_Кралицата на ледените великани

Далече, далече – в непристъпните ледени полета на Йотунхейм, се издигат зъберите на страховит замък. На леден трон – голям колкото планина – седи Ави. Не иска да повярва, че се е превърнала в хримтурска кралица. Въпроси без отговор я измъчват. Разяждат малко по малко надеждата ѝ, че ще види отново родния край.

– Защо точно аз?! Кой ми причини това?! Каква е тая магия?

– Истинският образ на мислите и чувствата, скрити зад думите. Това е мъдростта на Водата.

– Мимир^[1]? Ти ли си това?

– Да, Ави. Дори и боговете заплащат жестока цена за глътка от извора на мъдростта.

– Но аз не съм искала…

– Благословията и проклятието на познанието? Но го получи. Реши, как ще го използваш.

Досещаш се, как да спасиш Ави? Смяташ, да използваш силата на словото? Браво! Заслужи 100 точки съобразителност.

Мислиш, че Ави ще възвърне красотата си? Отлично! Завоюва си и 100 точки предвидливост.

Надяваш се, че хримтурсите ще помогнат на Оги-екипа? Чудесно! Натрупа и запас от 100 точки творчество.

Превъплътил си се в образа на Оги? Впуснал си се да спасяваш Ави в ледената пустош? Малко зеленооко момченце сред ледените великани?! Браво на теб! Наистина си куражлия. Добави в дневника на приключението по 100 точки кураж и решителност.

Въвеждат те в покоите на хримтурската кралица.

– Господарке, лечителят дойде.

– Владее тайната на вечната младост. – шепнат си великанките. Любопитно те оглеждат.

– От вас зависи, дали вашата кралица ще възвърне красотата си. – казваш и строго се вглеждаш в очите на великаните, почтително свели глави до земята. И добре, че са се навели – иначе нямаше да виждаш очите им, защото главите им щяха да докосват облаците. – Обичате ли своята кралица? – питаш ги.

– Обичаме! Обичаме! Обичаме! – възторжено се провикват хримтурсите. Дъхът им едва не те отвява.

Великаните ахват от почуда – вместо острите ледени копия, които стърчаха от главата на Ави, сега златисти къдрици се вият край лицето ѝ.

– Уважавате ли решенията ѝ?

– Уважаваме! – прокънтява възторженият отговор на великаните.

Грозната снага на хримтурската кралица се гъне и извисява – става изящна, като вледенен водопад. Гласът ѝ като песен полита нашир и длъж:

– Моята повеля е: В мир да заживеят Йотунхейм, Асгард и Митгард^[2]!

– Мир! Мир! Мир! – викат радостно хримтурсите и възхитени гледат прекрасното лице на Ави.

Мирът си е мир, но Сушата трябва да бъде прогонена, нали?

Време е да разбереш, как върви подготовката на зелената войска.

Към “Оги”

Към “Приказки”

[1] Герой от скандинавската митология. Виж “Оги и кълбовидните мълнии”.