Из “Оги и Кълбовидните мълнии”

Из  „Оги и Кълбовидните мълнии“

Преводачът трудно ще се намери ярко и точно словесно съответствие на определенията от визитката на червея ХоГ.

4_02_Неканени гости

Скоро Оги стигна до езерото на младите пъстърви. Завари Дъг самотен и тъжен.

– Изпокриха се. И те се страхуват. Май трябва да отида в океана, при акулите…

Дъг отчаяно погледна Оги, но преди той да успее да му отговори, иззад храсталака изскочи някакво гърчаво същество със слушалки на ушите и микрофон пред устата. То забърбори:

– Можеш да станеш голяма риба, но ти трябва имиджмейкър[1].

– На жмичка ли ще играем? Пу! Ти жумиш! – извика Оги.

Уж не беше много силен гласът на Оги, но гърчавото същество отлетя на няколко метра. Преди да цопне в езерото, Дъг му се  притече на помощ.

– Благодаря. Приятелят ти май не си знае силата…

– Извинявай. Удари ли се?

– Не. Дъг, ти ми спаси живота. Затова ще ти помогна. Ще направя тъй, че всички да те харесват. Да ти се възхищават. Да те боготворят. Ти ще бъдеш Мистър Дъг!

– С тази челюст-кука и с тия остри зъби?

– Тъкмо. Щом искаш да си голяма риба, трябват ти много остри зъби. А тая челюст е просто великолепна! Отдалече предупреждава, че с теб шега не бива…

– Аз обичам шегите, но…

– Ще можеш да се шегуваш и да правиш каквото си искаш. Ще натрупаш голямо богатство. Ще бъдеш единственият дистрибутор на Нетфон в океана.

– Прекрас-с-сна идея! Океанът е огромен пазар-мечта за търговеца.

От храстите изскочи гъвкава дама с модерни дрехи, които блестяха, като че бяха избродирани с мънички огледалца. Гърчавото същество ѝ се поклони ниско, почти до земята.

– Това е прочутата певица Ла Миа. Няма друга като нея. Може да пее на девет гласа. А аз съм ХоГ. – мазно рече гърчавото създание и подаде визитката[2] си. На нея пишеше:

“Професор Холц Копф от Академия “Вермикайо”

Почетен рушвет-пиар в Ментърджиколидж

Имиджмейкър на Нетфон”

– Какво е дистрибутор? – притеснено попита Дъг.

– Най-главният търговец. Ако станеш дистрибутор – само ти – единствен във вашия край ще имаш право да продаваш нетфони.

– Какво значи думата “нетфон”? – тихичко запита Оги – страхуваше се, силният му глас да не отвее пак ХоГ.

– Това е нетфон. – ХоГ показа малка кутийка. – Вътре има телефон, компютър, фотоапарат, камера. Можеш да се свържеш с всекиго, навсякъде.

– А какво значи думата “имиджмейкър”? – Дъг учудено надникна във визитната картичка.

– ХоГ е имиджмейкър. Той ще ти с-с-създаде такъв образ, че всички да те харесват. – изсъска Ла Миа.

– Ти художник ли си? Ще ме нарисуваш ли?

– Не! – ХоГ се сгърчи от досада. – Аз съм специалист по рекламата. Мога да накарам хората да харесат всичко и всекиго.

– Дори и да е грозен? – изуми се Дъг.

– Независимо дали е добър или лош?! – възмути се Оги.

– С-с-само най-силните могат да си позволят да наемат ХоГ.

– Услугите ми са скъпи…

Престорената скромност на ХоГ учуди Оги, но той не се замисли много над това. Нетърпеливият Дъг вече питаше за цената.

– Нищо, нищо няма да ти струва. Нали си ми приятел! Спаси ми живота. – мазно, мазно занарежда ХоГ.

– Е, ако толкова много ис-с-скате да ни се отблагодарите – потърсете златното ми ключе. Загубих го някъде тук.

Оги и Дъг тръгнаха да дирят ключето на Ла Миа. А ХоГ се захвана за работа. Разхождаше се и снимаше ли, снимаше…

А Ла Миа? Тя се припичаше край езерото и си говореше с младите пъстърви. За какво ли?

4_03_Свраката разузнава

Свраката летя край езерото на младите пъстърви. Ослушва се, подскача насам-натам край Ла Миа. Чу я да съска:

– Това езеро вече не ви трябва. Грабвайте парите! Те са вашия джакпот. Те са ключа ви за света на богатите и силните!

После Свраката намери Дан. Тихичко му каза нещо. Той се шмугна в храсталака.

“Брей, трудно нещо било да се пази тайна!” – мислеше си Свраката, но успя да спази обещанието си – изчака Дан да се завърне.

– Джаф! Вярно е това, което си научила: Пъстървите са продали езерото си.

– Страхувам се от алчността им. – прошепна Ели.

– Та те продават родното си езеро! Но къде ще снасят хайвера си? – възмути се малката круша Оли.

Дъще, който загуби корените си, който продаде Родината си, немил-недраг ще се скита. – тъжно сведе клони мама Йоли – Радост и покой никъде не ще намери

– Купили са си нетфони. Много важни са станали. – изкряка нетърпеливо свраката. – Ще ходят на околосветско пътешествие. С много пари.

– Джаф, намерих визитната картичка на този, дето продава нетфони.

Скàлата прочете визитката и се засмя:

– “Холц” значи дървесина, “копф” – глава. Буквално преведено – “дървена глава”. На немски език “холцкопф” означава “дървен философ” –  човек, който много приказва, преструва се, че всичко знае.

– Чух го да казва: приятелите ми ме наричат ХоГ – от “ХолцГот”. – изкряка Свраката.

– “Гот” означава “господ”, “бог”.

– Ха, тоя да не се мисли за бог на дърветата? – възмути се Оли.

– Дървен господ за такива като него[3]! – ядоса се мама Йоли.

– “Професор от академия Вермикайо.” – прочете Скàлата и се разтресе от смях – На италиански думата “вермикайо” означава “гъмжило от червеи”. Този “професор” да не е червей?

– Джаф! Знаех си аз! Не му е чиста работата на това гърчаво същество. А и тая лъскава Ла Миа…

– Ла Миа ли каза? – подскочи скакалецът Скокльо –  “И” плюс “А” става “Я”.

– Ламята е купила езерото на младите пъстърви?! – ужаси се Червеното омайниче Ели.

– Да. Джаф! Щяла да продава “жива вода”.

– Оги е в опасност!  Трябва да го предупредим! – Маймунката пъргаво се запромъква през храстите.

– Ох-и! Идвам и аз! – гарванчето прелетя над пропастта, към непристъпните канари – там, където маймунката Ефу не можеше да мине.

4_23_Нетфоните

Тор и Ави стояха на стръмния бряг до езерото. Гледаха и не вярваха на очите си:

Всяка млада пъстърва бе захапала своя нетфон. Не можеха нито да ядат, нито да плуват. Вкопчени в нетфоните, втренчили поглед в екраните, те приплясваха вяло с опашки. Не чуваха и не виждаха нищо около себе си.

Високо над сипея ХоГ пълзеше и дебнеше. Сгърчи се от усилие, но успя да бутне само едно малко камъче. То се търкули. ХоГ се ухили доволно и насочи камерата. Камъчето се блъсна в няколко по-малки. Те раздвижиха още няколко. Сипеят оживя. Загърмя, затрещя каменопадът. Скоро цели канари се сриваха в езерото. Една от тях затрупа Ави.  Друга – блъсна Тор. Той размаха верния си чук Мьолнир. Опита се да спаси малката капка. Разби скалата, отмести камъните, но не можа да намери Ави.

А ХоГ – доволен – снимаше ли, снимаше…

Върху екраните на нетфоните се виждаше, как разгневеният Тор руши канарите, как напразно търси Ави.

Младите пъстърви се забавляваха.

– Ах, какъв екшън!

– Вълнуващо реалити-шоу!

– Сега ще изскочи прекрасният мистър Дъг!

– Ще спаси красавицата!

– Американските дъгови пъстърви винаги побеждават!

ХоГ снимаше ли, снимаше… Тор го видя. Разбра, кой е предизвикал каменопада.

– Ти, жалък червей! Дори хримтурсите[4] имат повече достойнство!

В този миг от езерото изплува Дъг.  Доближи се до брега. От перката му изящно скочи Ави.

Пъстървите пощуряха от радост. Пляскаха с опашки и викаха:

– Браво!

– Чудесно изпълнение!

– Прекрасно забавление!

– С-с-само с-с-с Нетфон!

Тържествуващата Ла Миа тикна в ръката на Тор един нетфон. Той загуби ума и дума при тая наглост. Докато се съвземе, ХоГ и Ла Миа изчезнаха.

– Дори и хримтурсите[5] не са толкова подли! ХоГ и Ла Миа нямат ли поне капчица достойнство?! Не знаят ли, какво е честен бой, с оръжие в ръка?!

– Тяхното оръжие е рекламата. – обади се Дъг. И ти – Тор, а и всички ние вече сме част от нея.

– Да ме превърнат в свое оръжие?! Позор! Аз, скандинавският войн не слугувам на жалки червеи! Що за свят е вашият?! Май са прави норните: Залее ли алчността света на хората – наближава краят и на нашия Асгард…

В този миг нетфоните заработиха отново. На екраните се появиха Кученцето и Гарванчето. Пресягаха се към високите клонки с къпини и малини, надвиснали над урвата. Скараха се, кой да ги обере. Сбиха се. Търкулнаха се в трънаците. А Свраката дори не ги погледна. Излапа къпините и малините, заради които те се сбиха.

Обективът на камерата показа в едър план изподраното кученце и проскубаното гарванче. После – вкусните къпини, алените малини, които изчезват в човката на Свраката. Накрая – младите пъстърви – ухилени пред екраните на своите нетфони.

Прозвуча гласът на Ла Миа: “Наслаждавайте се! Надсмивайте се! Забавлявайте се! Само с Нетфон!”

На екрана се появи образът на Дъг. Той отвори голямата си зъбата уста, в която влетя скакалецът. Дъг щракна със зъби. Пъстървите захихикаха.

Проехтяха деветте гласа от деветте ламски глави: “Нетфон е сила! Нетфон ти дава богатство и власт! Ти ги заслужаваш!”

– Горкият Скакалец!

– Ефу! Жив съм. Не плачи! – Скокльо подскочи и се приземи върху рамото на маймунката. – Дъг ме спаси. Ламята кресна с деветте си глави едновременно. Вятърът ме отвя в устата на Дъг. Той ме предпази от пясъчната вихрушка. Скри ме на другия бряг на езерото.

– Джаф! А пък ние с Охи се поскарахме.

– Ох-и! И се сборичкахме.

– Джаф! Но после се сдобрихме.

– Их-и! И Свраката ни помогна – обра високите клонки. Поделихме си малините и къпините.

– Значи оня жалък червей е изопачил всичко! – възмути се Тор.

– ХоГ и Ла Миа искаха да посеят в душите ви ярост, злоба и жестокост. – обади се Старият гарван Ох. – Този видео-клип противоречи на всичко, което ценим в нашата гора…

– Джаф! Да си помагаме.

– Да не се надсмиваме над чуждото нещастие. – тихо рече Омайничето Ели.

– Плаши ме алчността им. – потръпна маймунката Ефу – Чувствам омразата на Ла Миа…

Дотърча и малката круша Оли:

– Мама Йоли каза, че можем да спасим младите пъстърви, като използваме рекламата.

– Ами тъй де! – засмя се Скакалецът. – С техните камъни – по техните глави!

– Джаф! Ще направим наш видео-клип!

– Ще им покажем колко са смешни! Ох-и! Хи-хи!

– Самохвалството на ХоГ и надменността на Ла Миа също може да ни послужат. – подсети ги Оли

– Аз ще отведа младите пъстърви в океана. Истинските опасности бързо ще ги излекуват. – Дъг плесна с опашка, но преди да се гмурне се сети за нещо много важно. – Оги реши да не ползва дара на Лунния лъч, за да запази приятелството ви…

“Огненото драконче още не е пораснало и не може само да се брани. А приятелите му – вместо да помогнат…” мислиш си и много ти се иска да разбереш, какво ще направят те

 

Към “Оги

Към “Приказки

 

[1] Виж в речника на „Оги и Кълбовидните мълнии“

[2] Визитката или визитната картичка съдържа: име, адрес, телефон, интернет адрес на фирма или на човек, който работи с много непознати хора.

[3] “Дървен господ!” – народен израз, който означава, че някой заслужава да го напердашат.

[4] Кои са хримтурсите? Виж “Скандинавска митология” от “Оги и Кълбовидните мълнии”.

[5] Виж “Скандинавска митология”от „Оги и Кълбовидните мълнии”, за да разбереш: Кои са хримтурсите? Какво могат норните? Къде се намира Асгард?