Из “Оги и Гейзера”
Из „Оги и Гейзера“
№ 10-9-Разрушаването на генетичната структура
Ген си имаше други грижи. Тревожеше се за пандемията. Разказваше на Вековната Мура Вемура за хилядите хора по света, които умират заразени от вирус, поразяващ най-уязвимите – хората с хронични заболявания и старците.
– Но вируси винаги е имало… – опитваше се да го успокои Вемура.
– Сега е по-различно…
– Защо?
– Защото винаги масовите имунизации са прекратявали епидемиите.
– Но нали и сега повечето хора се имунизират?
– Да. Ваксината разрушава гена на тоя вирус.
– Ти май се страхуваш за себе си. – обади се скакалецът Скокльо. – Нали си Ген…
– Вие видяхте в какво са превърнали Дъг…
– Е, страшничък е приятелят ни – пъстърво-акула. Усмихна се Скокльо. – Спомнете си – точно страховитите му способности спасяваха пъстървите в океана.
– Опасно е да се променя генетичната структура на живите същества. Още по-опасно е да се разрушават гените.
– Дори и на вирус, който отне живота на толкова хора?! Пандемията трябва да бъде спряна. – гневно се обади червеното омайниче Ели.
– Разрушаването на генетичната структура може да бъде по-опасно от всички оръжия, създавани досега… – Обади се и крушовото дърво Мама Йоли.
– Какво мисли Скалата за това? – запита Вековната мура Вемура.
– От пещерата изскочи малката круша Оли, унило пристъпи към дърветата.
Скалата мълчи. Дума не издума. Мръщи се и въздиша, впила поглед в скалите отвъд Долината.
– Ох също се гневи и все към тях се катери. – въздъхна червеното омайниче Ели.
– Джаф, май само ние – от Оги-екипа се тревожим за това. – изксочи от храстите кученцето Дан.
– Те скоро ще ни пленят. Ще заключат Долината. – Орлето – Зоркото око кацна на поляната. – Дори и аз трудно успях да се промъкна покрай тях. Скалите се сливат, заключват небето…
Откъс от епизод 10-20:
„Ла Миа използва могъща магия, за да принуди скалите да растат и да обградят Долината? Защо ѝ е нужно това?“- мислеше си Гейзерът.
– За да ни плени. – звънна гласчето на малката водна капка Ави.За да попречи на приятелите ми да общуват с теб. – допълни Оги.
– Защо тогава не спасявате приятелите си? Защо се криете при ювенилните води?
– Не се крием. – обади се старият гарван Ох.
– Изчакваме. – допълни Оги.
– Успяхме да спасим сирачето Гли. От това зависи, дали ще успеем да предпазим Долината от Черната орда. – тихо рече маймунката Ефу.
– Докато не разберем „Защо изчезнаха динозаврите?“ нямаме шанс да победим Ламята в открита схватка. – побърза да се намеси и гарванчето Ох.
– Татко му – старият вълшебник строго го изгледа, сякаш му рече: „Не се обаждай! Имай търпение!“
– Вихровите приони ми разказаха, че Пороят Ото е много припрян… –усмихна се Гейзерът и погледна многозначително към гарванчето. – Нарушил е забраната – да не се появява в Долината…
– Да, за да спаси мадмоазел Фу и Охи. – възмути се Ефу. – Трябваше ли да ги остави да загинат в каменопада?!
– Това беше изпитание! И той го издържа! – затанцува около тях Вихърчето, породено от храбрата постъпка на Ото. – Всички знаете, че Ото винаги бърза – планира, организира, действа… Той трябваше да се научи, кога да се подчинява и кога – НЕ! А също и да прилага тайното оръжие ВиП: Да преценява, кога е важно, неотложно, необходимо да се намеси, да действа незабавно.
– И кога търпеливо да изчака… – допълни Ави. – А чакането никак не е лесно, повярвайте ми…
– Както и търсенето на информация из Вселенската библиотека… – добави Вихърчето.
– И май вече е настъпил моментът – и ние да се включим в това търсене. Хайде, Охи, Оги, Ави, Ефу!
– Още рекъл, не изрекъл – Ох – Великият вълшебник, появиха се много вихърчета, обградиха ги и петимата изчезнаха.
Към “Оги”
Към “Приказки”