Защо?
Звукозаписи: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7.
Художник: Невена Колева
Защо изчезнаха динозаврите?
Идеите за такъв спектакъл са свързани с поредицата:
„ОГИ – Огненото драконче“
© Маргарита Йорданова Дюлгерова
За художниците – ВАЖНО! – нарисуваните образи и действията им на екрана В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ да не будят СТРАХ. Нека първата емоционална реакция на децата да е спонтанен смях.
И моля Ви не рисувайте грозни герои – Аман от образи-изроди в анимацията за деца!!!
На дигиталния екран анимационен филм – образите на Голосеменни растения, които мързелуват.
„Лимулус Полифемус“ – Мечоносците се опитват да ги накарат да се размърдат – да се учат.
На виртуалния екран – надпис:
Не се ли развиваш – умираш!
На екрана – образи – анимация – динозаври и бронтозаври, които се хранят с голосеменни растения – унищожават ги. Лимпосите – тъжно поклащат глави – появява се надпис:
Всички сме част от екосистемата.
Само заедно можем да оцелеем.
Лакомите динозаври и бронтозаври се надпреварват да лапат – след тях – опустошена долина – стърчат само стърнищата останали от голосеменните растения.
Музикален фон – песните на динозаврите и бронтозаврите.
На преден план на сцената – танц на динозаврите и бронтозаврите. Малкото динозавърче Дино се опитва с танц – пантомима да ги убеди, да не изяждат всички растения, да съжалят поне най-младите, за да има храна и за идните дни.
Динозавърска песничка
Огромни сме!
Ядем! Ядем! Ядем!
Растем! Растем!
Все по-ящни!
Все по-страшни!
Наши са полята!
Наша – долината!
Стенат папратите в мрака –
да пораснат, кой ти чака?!
Всеки лапа, лапа, лапа…
Бронтозавърска песничка
Броня – плочки здрави –
неуязвими ни направи!
Огромен е! – ще кажат.
Ще те размажат
опашките ни – боздугани!
Рога ми – таран – се впива в телесата,
със грохот се стоварваш на земята…
Сразен!
Подгонени от тиранозаврите динозаврите и бронтозаврите напускат сцената.
Песничка на тиранозаврите
Хищник ли си, без съмнение,
Зъбите са твоето спасение.
Захапи и стискай здраво!
Отхапи! Ей тъй, направо
разкъсвай всяка жертва!
Щом е тревопасна –
хич не е опасна!
Зъбите ни – все по-остри –
могат да трошат и кости!
Щрак! Отхапват крак!
Дали си бърз или пък бавен за нас е без значение.
Ловът е приключение!
Победа носи ни и плячка всеки път.
Тиранозаври сме, които ще ви изядат!
Малкото тиранозавърче – Тири – танц-пантомима – „Не искам да съм като вас. Лакомията ще ви погуби.“ Подиграват му се, подритват го, забавляват се с него, сякаш е топка или чучело.
Изритват го от сцената и излизат след него.
Малкото динозавърче Дино и тиранозавърчето Тири се срещат и сприятеляват – танц.
На сцената се втурват динозаври, гонени от тиранозаври. Тири се опитва да защити приятеля си Дино. Храбро се опълчва на останалите тиранозаври, но те са много и са по-едри и силни от него. Тири с тялото си предпазва Дино. Тиранозаврите се нахвърлят върху двамата приятели, скриват ги от публиката. Затъмнение. На екрана се появяват две прекрасни вихърчета с образите на двамата приятели. Обграждат ги други вихърчета – отвеждат ги – на фона на все по-ярките звезди и галактики.
В това време тиранозаврите се нахвърлят едни срещу други. Убитите тиранозаври изчезват от сцената – на екрана остават осакатените и озлобени новородени вихрови приони – танцувайки, се опитват да настигнат, обградят и унищожат прекрарасните вихрови приони на Дино и Тири– родени от верността и приятелството, които дори и Смъртта не може да унищожи.
Появяват се героите от историите за „ОГИ – Огненото драконче“:
Оги, водната капка Ави, старият гарван-вълшебник Ох, гарванчето Охи и маймунката Ефу, обгърнати в защитна броня от вихрови приони, спасяват вихърчетата Дино и Тири.
Песничка на Оги – екипа
Вулкан тлее.
Лава ври.
Огънят може ли
тоя свят да спаси?
Огнени чувства, вяра и ум
винаги носят победа – триумф –
творческа мисъл щом имаш ти,
всички несгоди да победи.
Врагът,
колкото и да е страшен,
а пък ти – уплашен,
смелостта си събери!
Мисълта си напрегни!
Куп идеи ще преровиш.
И страха си щом заровиш,
в миг решение съдбовно
ще откриеш и грижовно
ще го провериш –
зло случайно
да не причиниш.
Всичко обмисли!
Най-доброто избери!
Планирай!
Свой екип
организирай!
Рисуван филм– повърхността на Земята, снимана от високо. Въздухът отлита към космоса.
Оги и Ави – перлата от огън и лед лети стремглаво към кратера на най-големия вулкан, който едва-едва дими.
Оги – Сигурна ли си, че искаш да скочиш?
Ави – Да!
Оги – Бих могъл и сам…
Ави – Може би. Но ако не успееш, ще загине Животът на Земята.
Оги – Ще се справя. Ако скочиш заедно с мен …
Ави – Няма да загина. Ще се изпаря, после парата ще се охлади, Облаците от прах и дим ще скрият Земята. Ще предпазят живите същества. Ледът ще скове повърхността, но почвата ще се затопля достатъчно от действащите вулкани, за да оцелеят семената на растенията.
Оги – Милиони години заедно ще се борим за оцеляването на Живота. Аз Дракончето от Огнената вселена. Ти водната капка от Земята.
Ави – Да, много време е това, но за нас то ще е като миг.
Перлата от огън и лед се гмурва в кратера на вулкана. Канонада от изригващите вулкани. Облаци дим и прах скриват Земята.
На повърхността – мъртвило. Вулканите бълват лава, облаци пепел и дим се издигат и покриват всичко. Скоро студът вледенява водите.
Образ на отлитащото Време
Оги – Още не съм достатъчно силен, не мога да сгрея всички, не мога сам да опазя Живота на Земята… – въздъхна Огненото Драконче.
Ох – Вулканите ще изригнат, за да създадат облачен слой, който ще запази Земята от вредните космически лъчи.
Вулканът– Да, прав е Ох. – Но хилядолетия ще са нужни, за да създадем отново въздух, годен за дишане.
Охи– Ох-и! Ще ви помогнат растенията, които послушаха Ген, промениха се… – малкото гарванче поглежда срамежливо към татко си – стария вълшебник Ох.
Лим По– Не се ли развиваш – умираш…
Мъдрите Мечоносци тъжно погалиха семенцата, които се бяха заровили дълбоко в пръстта, за да оцелеят.
– И ние – мечоносците от рода Лимулус Полифемус също се променяме. Учим се да усещаме вредните вещества и лъчи, в околния свят.
– Благодарим ви! Ще ни кажете, кога вече може да поникнем. Тогава и ние ще помагаме. Нали растенията обогатяват въздуха с кислород. – тихичко изписукаха малките семенца.
Ефу – А без него е невъзможен Животът на Земята… – въздъхна маймунката Ефу. – Браво на вас мъничета. Малки са зрънцата, но са мъдри и смели.
Ави – Ние, водите, макар и вледенени – ще пазим Земята. А младите ювенилни води, които се раждат в недрата на Земята, ще поят семенцата на най-смелите голосеменни растения, които послушаха Ген, защитиха семенцата си и се развиха в нов растителен вид – покритосеменни растения… – водната капка Ави смело пристъпи напред.
Скалàта – Да, Водата и Огънят, създават и бранят планетата ни – Земята …
В рисувания филм художниците и музикантите трябва да намерят подходящ, разбираем за децата метафоричен образ на отлитащото ВРЕМЕ.
Камерата се гмурва под ледовете, сковали Земята, надолу в пръстта – в долината, в подножието на огромен вулкан, край оковано в лед езеро.
Скалите съобщават на мъдрия Лим По:
– През последното хилядолетие активността на вулканите намалява.
– Семената на покритосеменните растения оцеляха.
Тънички гласчета се провикват:
– Кога най-сетне ще може да поникнем?
– Докога ще чакаме?
Лим По – Изпратих мечоносците да проверят състава на въздуха и вредните лъчи, които стигат до повърхността на Земята. Имайте търпение.
– Не се ли развиваш – умираш! – нали така ни учехте вие – мечоносците. Защо сега ни спирате?
Скалàта – Променихте се. Но има още много да учите. Мечоносците, ви научиха, как да браните семенцата си. Измерват количеството на вредните газове и лъчи. Вместо да мърморите, благодарете им.
Ох– Обгърнати от здрава броня, семенцата ще се крият в пръстта, докато вулканите изригват, за да образуват щит високо в небесата, който да предпази от вредните лъчи живите същества на Земята, оцелели след гибелта на динозаврите.
– Ами ако се появят отново лакоми тревопасни?
– Ако отново унищожат растенията?
– Тогава пак ще изчезне въздухът.
– Ние, растенията се храним с вода и минерални вещества, а слънчевите лъчи предизвикват фотосинтеза, която дарява с кислород въздуха – така оцелява животът на Земята.
Ох – Правилно сте запомнили това, на което ви учим. Но сега трябва да се научите и на търпение.
Шум – недоволни възгласи. Най-палавото зрънце започва да тананика:
Тихо! Тихо!
Да вървим!
Време е да спим.
Събудим ли се,
ризниците ще свалим,
ще се вкореним –
горите ще възстановим.
Въздуха ще обновим.
Образите изчезват от екрана. Долита пеещо вихрово прионче:
Песничка на Вихърчето
Животът ми танц е.
Щом се въртя,
Съхранен е мига.
Оцелява света.
Маймунката Ефу се приближава към Вихърчето и пита:
Вихрено носиш се.
Спри се за миг!
Хей!
Не чуваш ли?!
Пъргав смешник,
Стой!
Обърни се!
Отговори!
Кой динозаврите победи?
Появява се Пороят Ото:
– Самоунищожиха се, защото се мислеха за единствените, които имат право на живот. Унищожавайки света в който живееха, обрекоха на гибел своя род. Мъдростта на Мечоносците – Лимулуси…
– Не се ли развиваш – загиваш! – в един глас се провикват вихърчетата.
– Грижиш ли се за другите… – тихо добавя Великият вълшебник Ох.
– Пазиш ли равновесието в природата… – звънва мелодичният глас на малката водна капка Ави.
– Оцеляваш, верен ли си на обичта и приятелството… – скланя глава гарванчето Охи.
Оги – Огненото драконче запява, а след него и целият Оги-екип:
Песничка за приятелството
Приятелството ни закриля
и дава ни космически криле.
Вярвай ни! Пази го!
Доверието съхрани!
Приятелството нови светове дарява.
Простор на творчеството то създава.
Мигом интригите и завистта пленява.
Злобната Ент-Ро – вещицата укротява.
Алтернативни варианти за втора част на спектакъла
Ламята бълва буря от залитащи вихрови приони, подобни на лошите постъпки на децата. Те успяват да изтикат от екрана образите на Пороя Ото, маймунката Ефу, Великия вълшебник Ох, гарванчето Охи, водната капка Ави.
Белѝте-вихърчета долитат в концертна зала, танцуват около рояла на сцената, сливат се с него.
Първи алтернативен вариант – балет и музикални изпълнения на сцената, анимация на екрана
1
Виртуалният образ на Пианото, омагьосано от Ламята – черно чудовище, с черно-бели зъби – внушава страх и неувереност на децата, които искат да се научат да свирят.
Анимация – оживяват рисуваните образи – карикатури на всеки инструмент – въплътили страховете на децата-бъдещи музиканти.
На сцената:
Пантомима-танц –музикален фон и десет секундни инструментално-вокални дуети без думи – сблъсък на омагьосания инструмент с детето-музикант: пианист, цигулар, виолист, виолончелист, арфист, флейтист, обоист, фаготист, валдхорнист, тромпетист и може би хорово? Или ударни инструменти? Омагьосаните инструменти – армията на Ламята-Ла Миа – се опитват да пропъдят бъдещите музиканти, да спрат развитието им. Ла Миа – страхува се от музиката, таланта, торчеството.
2
Великият вълшебник Ох – на сцената, обкръжен от вихърчетата, които му помагат – танц-пантомима.
Развалянето на магията превръща музикалните инструменти (по-големи деца или средношколци – балетисти) във вълшебни помощници на Оги-екипа – приятели на талантливите и трудолюбиви деца.
Как да бъдае представен Оги-екипът: водата-Ави(синьо), огъня-Оги (с цветовете на дъгата), крушата-Оли(жълто), Гарванчето-Охи(черно), кучето – Дан (бяло), омайничето – Ели (червено)
3
Породените от техните изпълнения или композиции красиви и силни вихрови приони (рисувани образи и филм на екрана) – даряват благослова на светлината, могат да лекуват, да носят радост и любов. Да променят света. Да го направят по-красив и по-добър. (От екрана – преминават на сцената – танцувайки, вихровите приони съживяват, лекуват, разкрасяват света).
Художник-сценографът и реисьорът ДА ИЗБЯГВАТ шаблонната асоциация – да не ги свързват с ангелите!
Втори алтернативен вариант
Ламята е поробила няколко малки вихрови приони, запазили духовната същност на тиранозаврите. Вградила ги е в омагьосано пиано, което трябва да обезсърчи и изплаши Тири и Дино – две момчета, които носят музиката в сърцето си. Ламята се страхува от децата – знае, че те може да объркат плановете ѝ, ако развият способностите си.
Борба между магията на пленените вихрови приони и пианото, което се е сприятелило с Оги-екипа. Резултат от тази борба – странното поведение на пианото. Веднъж свири точно това, което трябва, когато вихърчетата и Оги-екипът успеят да надвият магията. Ако Тери и Дино много са се трудили – упражнявали са се, вместо … ( да играят на компютъра, да ритат топка, да слушат рап).
Същата мелодия – иронично деформирана, в друг стил – поп, фолк, джаз рап – когато Тири и Дино са ядосани, че не ги пускат да отидат на парти, на мач или на концерт на нашумяла група за популярна, но не особено качествена музика (измислено смешно име на състава, което едновременно показва и стила на музиката, която обикновено изпълняват – да се използват студенти от музикалната академия и НАТФИЗ)
Дисхармоничен вариант – т. е. лошо осъвременяване на класически или фолклорен мотив. На сцената – децата актьори – пантомима; децата балетисти – танц: лоши взаимоотношения. (На екраните – декор – снимки и видео на водни кристали, променящи се от постъпките на децата)
От лошите постъпки на децата водните кристали – погрозняват. Ефектът върху света – замърсени реки, езера, морета. Мръсни градове, издраскани стени на домовете. Насилие. Жестокост. – обобщен образ на ГЕТОТО, в което се е превърнал нашият свят.
Художници, моля Ви, колкото се може повече осмивайте, леко окарикатурявайте, уподобявайки побойниците и крадците на смешни животни, които в съзнанието ни често са символ на съответните пороци.
Децата-музиканти опитват да променят мелодията-поведението си и света.
Много ефектно ще бъде, ако и видът на омагьосаното пиано върху екрана се променя по време на тази музикална борба – дори може образът малко по-малко да се слива с момчето-пианист.
Три алтернативни варианта на костюмите или маските на Тири и Дино: парти, мач, рап. Особено зрелищно би било, ако музика-маска се появява под първата, под втората, под третата – докато накрая зазвучава класическият мотив и се появява дете-музикант – пианото оживява, сприятелява се с Тири, Дино и Оги-екипа, побеждава приятелството.
Ражда се красотата на съвместното творчество – музикалният мотив се разгръща – свирят на две ръце, добре модернизирана класика или добре претворени естрадни музикални идеи.
Децата-музиканти помагат на Тири и Дино – променят несполучливия музикален пасаж, правят алтернативни варианти на модернизираната мелодия. Визуално – танцувално – свалят и скриват съответната маска. Под нея се появява следващата и т.н.
Стимулиране на спонтанност чрез симулирана спонтанност – игровият елемент в спектакъла – с подготвени две-три деца от НУИ, които уж в момента импровизират. По този начин дават кураж на деца от публиката за истинска спонтанна импровизация.
Да се документира този вид занятия, за телевизионния вариант на спектакъла.
Да се използват документални кадри за истинските импровизации, втъкани във фабулата – взаимоотношенията и споровете на възрастните, които се опитват да възпитават участниците в спектакъла, да развиват мисловните им умения и едновременно обмислят и творят спектакъла.
Несимулирана спонтанност по време на спектакъла – непознати деца от публиката. Рискът, мелодията да не е добра, се компенсира от възможността за качествена импровизация по нея – танц-пантомима на вихърчетата.
Продуктивни са и двата алтернативни варианта на импровизиране.
Лоша импровицация – фабула: провалят се Тири и Дино на конкурса. Страданията им – танц-пантомима на вихърчетата, воюващи с Магията на Ламята. Декор – екран с деформирани кристали на водата.
Въздействието на най-добрата импровизация –Тири и Дино се сприятеляват с Пианото – свирят дуо – класичеки мотив на мелодията и най-сполучлив модернизиран вариант. Небивал успех.
Ламята се гърчи от яд.
Рисуваният шеговит образ на пианото – което протяга ръце от двете страни на Тири и Дино, свири заедно с тях – трио, после още две ръце – квартет от пиана.
Дори може и анимация – образи, изскачащи от пианото – вихърчета, свирещи на други музикални инструменти – цял оркестър – разгръща музикалния мотив на приятелството. После всички участници в спектакъла – канон – многоглас от първоначалния мотив – песничката за приятелството, изпята от Тири и Оги-екипа.
Танц на приятелството – като край на спектакъла?
Прожектиран декор – кристали – приятелство, рисувани от децата и студентите – художници.
Оги и Ави – се вливат в ин-ян символа.
Дали в един спектакъл има време и за двата пантомимно-балетни алтернативни варианти?
Дали алтернативата да не остане за телевизионния театър? Декор, рисувани и светлинни ефекти. Повече възможности и много по-силно емоционално въздействие.
Внимание! Сливам идеите за училищния спектакъл и сценария за телевизионния театър.
Педагогически форми за работа, сценарий?!
Спецификата е различна, изразните средства и възможностите – също.
Подвежда ме вечната жажда за синкретизъм!
Ами ако има препратки от всяко към останалите? Много ефективна форма за скрита реклама. А и всяка идея си попада на мястото.
Трети алтернативен вариант:
Идеи за училищния спектакъл:
Ла Миа излиза от корицата на поредицата книги за Оги Огненото драконче. При нужда – някой от Оги-екипа – също се появява от книгата – врата, контражурно прожектиране на илюстрацията, от която се появява съответният герой.
Фабула – Ламята (Ла Миа е човешкият ѝ образ – певица – сама може да пее на 9 гласа – нали Ламята е 9-тоглава.) иска да замърси водните кристали, като предизвиква раздори и завист сред децата-музиканти. Когато успява – танц на страдащите вихрови приони във Вакуума – от всяко лошо чувство, мисъл или постъпка се раждат нови страдащи, сакати вихрови приони. В резултат на това, нещо в живота на хората се проваля, светът около тях погрознява. Взаимоотношенията между децата-музиканти стават по-лоши, закачките – по-злобни, музиката – по-дисхармонична и агресивна. Омагьосаният кръг – танц: агресия, страдание, жестокост.
А от това водните кристали погрозняват. Паметта на водата и влиянието ѝ върху света.
Ламята сее вражди, леност, неувереност в творческите способности. Оги-екипът се опитва да ѝ попречи.
Ла Миа – (към публиката) Обичате ли приятелите си?
Публиката – Да
Ла Миа – Но те ви мамят! Завиждат ви! Бият се с вас! Издават белите ви! Ето вижте!
Етюд – децата сами трябва да измислят етюд и текст за завистта, ожесточения спор, лъжата, белята, ковладенето, обидата? Ще успеят ли? При това трябва да е възможно най-кратък!
Идея за съдържанието на етюда.
Момчето потупва дружелюбно съученика си по гърба!
Тири – Успех!
Дино – Благодаря! И на теб!
Дино излиза на сцената, покланя се на публиката, обръща се, тръгва към пианото. На гърба му се вижда лепнат надпис – “фукльо”!
Публиката се смее. Дино разплакан и обиден избягва от сцената.
Ла Миа – Какво заслужават такива приятели – прошка или отмъщение?
Публиката – Отмъщение!
Тири излиза на сцената. Сяда на стола, опитва се да се намести, да се надигне от стола, но е залепнал. Налага се да се оттегли позорно със залепен стол за панталона.
Публиката се смее.
Мигом кристалите на екрана погрозняват – мотиви от древногръцкия образ на Горгона Медуза изплуват от дълбините на кристалната структура. Ефектно – изпълзяват от екрана и се вплитат в косите на децата музиканти и контражурно – същото и с образи на деца от публиката – подставени лица, които ще се смеят и подиграват най-много. Техните образи – окарикатурени, погрознели, озъбени усмивки. Художници – моля Ви, СМЕШНИ а не грозни образи!
Дали може да се постигне с прожекторите и поставяне на рисувани стъкла – плаки, или по фотографски способ – от илюстрации, които да се монтират с компютърни анимационни програми? Или да се задоволим само с компютърните анимации?
Оги-екипът? Да помогне? Кой от героите? Как?
Децата – агресия, завист, съответни диалози и сценично действие. Кратки епизоди! В по два или три алтернативни варианта:
Децата актьори разиграват комичен етюд: “Отмъщение по музикантски”
Публиката – предложения, пантомимни импровизации?
Подготвеният от възрастните епизод – алтернатива – прошка.
Песничка на децата – музиканти
Обидата винаги много боли.
И хич не е лесно човек да прости.
Наказват ни често, щом правим бели.
И хич не е лесно да бъдем добри.
Когато запяват децата, на екрана се появява точица, расте, превръща се в красив кристал.
Ако и публиката се включи и запее заедно с тях, кристалът засиява с всички цветове на дъгата, от там излита Оги-Огненото драконче и се втурва вътре в книжката “Оги и Ламята”.
А светът се променя – чисти водоеми, градове, гори и планини. Щастливи хора. Красиви, жизнени вихрени приони танцуват заедно с децата на сцената.
Алтернатива:
Разработени три етюда – текстът може да се измисли от децата, като им се дадат опорни точки:
Първи етюд:
Сбиване между приятели по време на мач. Помиряване.
Ла Миа – Как може, пак да сте приятели?!
И двамата – Приятели сме, разбира се!
Ла Миа – Той те удари! Защо му прости?
Първият – Но аз го обидих.
Вторият – Справедливо ни наказаха и двамата.
Втори етюд:
Песента на вихърчетата, родени от желанието на децата музиканти да се научат да творят.
Дори и мъка да изпълва сърцата ни,
вие съдете за нас по делата ни!
Радост даряваме, свирим и пеем
дори и когато трудно живеем.
Жребият наш съвсем не е лесен –
с много любов измисляме песен.
Вихрено бликне ли нашата песен,
Светът се променя – и става чудесен!
Край на спектакъла
Към “ОГИ”
Към “ГЛАС”
Към “Баюфганюф”
Към “Приказки”