Баюфганюф
Рисунката е от сайта: Litle.BG
Меморо 11.05.1897
Баюфганюф
(Произнася се с две ударения – върху ю)
СЛУЧАЙНА Е ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ
Баюфганюф е спектакъл с равностойно участие на текст, пантомима, китарен концерт
Участници:
Китаристи ……………………………………………………
Пантомима: публика, ролеристи – достатъчни са 6-10 участници в пантомимата
Балерината………………………………………………….
Водещ “Шоуто на …”……………………………………..
Кешка Баюфганюф …………………………………
Ученици от елитно училище:
Боби Баюфганюф………………………………………..
Алек ……………………………………………………………
Ина ……………………………………………………………
Киро ………………………………………………………….
Лили ………………………………………………………….
Даниела Баюфганюф – 7-годишна ……………….
Рекламните видеоклипове и сцените с Мобинта може да се изпълняват и директно на сцената зад условен “екран”.
РЕКЛАМЕН ВИДЕОКЛИП
ТВ Водещият “Шоуто на ……..” – Не знаете какво е СОС? Вие да не сте пришълци? Нима не сте чували за фирмата на Кешка Баюфанюф?!
(Оркестърът свири туш. Влиза Кешка с отворен лаптоп в ръце и слушалка в ухото. Микрофонът пред устата ѝ придава прилика с прасе. Към публиката е обърнат капакът на лаптопа ѝ. Върху него се откроява фирменият ѝ знак: “SOS “.)
ТВВ (Водещият) – Да приветстваме нашата уважаема гостенка, помощник-директорка, икономически гений на образователната система, шеф на фирмата „СОС“!
(Камерата фиксира фирмения знак. Водещият го посочва.)
ТВВ – Какво означава?
К (Кешка) – Силата на Образователната Система.
ТВВ – Повече прилича на шестица.
К – Това е внушението: С наша помощ ще получавате само шестици. Ние ще ви осигурим успех. Ще ви дадем силата на съвременното образование, за да преуспеете в живота.
ТВВ – Наричат възпитаниците ви “еСОеС шесторкаджии”, а фирмата ви – “Есоес образование” или “Съботиране[1] на образователната система”. А за Вас казват: “Свирепа обирджийка, срама няма”. Вярно ли е, че печелите над 10 милиона годишно?
К – Завистниците нека си говорят. Печелим добре, защото осигуряваме само най-доброто. Силата на съвременното образование не е евтина…Ще я получи само този, който може да я купи. Това е свободата на пазарната икономика.
ТВВ – Наричат Ви: “Смъртоносно опасна”…
(Показва на публиката рисунка на зурла с микрофон и лаптоп пред нея. Кешка не я вижда. Публиката се смее дискретно.)
ТВВ – Опасна за кого?
К – (Пърха с изкуствени мигли.) – За мъжките сърца, несъмнено.
ТВВ – А също и за…? (К. мълчи.) Може би за наркопласьорите…Вие сте много смела жена. Какво Ви мотивира да участвате в съвет “Антидрога”?
К – Разпространяването на наркотици сред подрастващите унищожава бъдещето на нацията, на Европа, на Човечеството. Всички трябва да се обърнем срещу опасността…
[1] Изписано с “ъ”, защото частните уроци се провеждат основно в събота.
Първо действие
Първа сцена
Влизат Киро и Ина.
Киро – Ръцете ти са посинели. / Разтрива ги./
Ина – Премръзнах. Смъртоносната пак е побесняла – заточила е историчката в стаята с повреденото парно. Та там дори и прозорците са счупени. Сигурно е минус пет градуса. Не си длъжна да влизаш в час.
Ина – Напротив! Никой не кръшка от нейните часове. Въпрос на чест е. Ти си нов в нашето училище. Не знаеш, че миналата година стачкувахме, когато Кешка се опита да уволни историчката.
Киро – Защо?
Ина – Заради урока “Родословието на Бай Ганю”.
Киро – Но това е литературен герой?!
Ина – Символ на алчния български новобогаташ.
Киро – Е, та?…Заради СОС-а, фирмата ѝ? “Свирепа обирджийка, срама няма” – прякорът ѝ си го бива.
Ина – За един урок взема 100 зеленички – достойна правнучка на Бай Ганю.
Киро – Шегуваш ли се? Половин месечна заплата – за 45 минутен урок?!
Ина – Де да беше шега… Миналото лято зубкахме като луди, но никой не ѝ плати. Никой не отиде на частни уроци при нея. Тя побесня. Въпреки, че можехме да изпеем материала като по вода – пак щяхме да повтаряме годината заради Кешка.
Киро – Посмали Манго! Измисляш си.
Ина – Чистата истина ти казвам. Спаси ни майка ми – извика комисия от София. Изпитваха ни преподаватели от университета. Целият клас получи шестици.
Киро – Не думай! Че тя работата станала дебела!
Ина – Да, ама на Кешка вратът ѝ е още по-дебел, а гърбът ѝ – бетон! Пак се измъкна суха и чистичка, че и реклама на фирмата си направи. При това – безплатно ѝ го осигуриха медиите.
Киро – А какъв бе този урок за Бай Ганю? Какво толкова ви е разказвала историчката, че Кешка се е опитала да я уволни?
Ина – За едно от първите политически убийства в България след Освобождението от турско робство, когато загива Алеко Константинов. Всъщност, образно казано, Бай Ганю убива своя създател. После през 1923 година – първата в света фашистка диктатура – може да се каже, че новоизлюпеният фашист – син на Бай Ганю – убива учителите си – тесни социалисти. След 1944 година внукът на Баю Ганю – пребоядисал се набързо в червено – клевети: “Баща ти е съден от Народния съд!” или “Родителите ти са аполитични! – Няма да учиш в Университета!” – отсича Ганюфчето. След 10 ноември правнучката на Бай Ганю – Кешка – разбива образователната система…
/Влизат Алек и Лили. Чуват последната фраза./
Алек – А пък нейните син и внук зарибяват дечурлигата с наркотици…
Ина – Не можеш да го докажеш…
Лили – Дори и да го докаже няма да има никакъв ефект.
Киро – Защо?
Лили – Иди и виж мебелите на някои управници… Все от магазините на Китко Шашмата са купени, с “отстъпка”. Кръстил е фирмата си: ”Власт”.
Алек – А Боби – внукът на Кешка – вече е записан в някакъв университет от Айви лигата…
Киро – Глупости! Че той е още в девети клас…
Лили – Дядото вече е платил обучението му в университета, храната, дрехите, учебниците, пособията. Кешка се хвалела, че има сват с тлъст портфейл…
Ина – Боби с неговите “еСОеС” шестици, как ли ще издържи изпитите си?…
Алек – Не му бери грижата. Кешка ще се справи. / Притрива пръсти./
/ Появява се Боби./
Боби – Привет, театрали! Как е? / Увърта се около Лили. Прави опит да я опипа. Тя се отдръпва./ О, Ледената принцеса! Май съвсем ви е смразила историчката…О, бейби, да не забравя…./ Вади от джоба си флаш-памет./ Намерих ти запис от концерта на любимите ти китаристи. Нали си падаш по студенти… /Включва флашката към нейния мобилен телефон. Зазвучава изпълнението. Боби фалшиво припява./
Алек – Ако си решил да отиваш в Консерваторията, откажи се овреме.
/Боби демонстративно не му обръща внимание. Иззад кулисите звук на ролери, изсвирване. Боби тръгва нататък./
Боби – Чао, бейби! Приятно слушане!
/ Училищният звънец. Запътват се в различни посоки. /
Ина – /след Боби/ – Фукльо!
Киро – С много пари, обаче…
Алек – Бой се от данайците, особено, когато носят дарове! /иронично/ Чао, бейби!
Първо действие
Втора картина
Ина седи на пейката. Зад гърба ѝ се промъква Киро. Пъхва парченце шоколад в устата ѝ.
Киро – Ей, какво си се одрямала?! Разсъни се!
Ина – /дъвчейки/ – Благодаря. Ама не ме стряскай друг път така. Може да си изпатиш.Тренирам айкидо.
Киро – Готово! Искаш ли ме за спаринг партньор?
/Шеговитото сборичкване прераства в по-секси докосване, смутило и двамата. Успяват да се откъснат един от друг. Влиза Лили, носи диктофон./
Лили – Чуйте само! /Включва диктофона към тонколоните в залата. Звучи музика в испански стил. Лили темпераментно изиграва няколко такта. Потраква с две капачки вместо кастанети. Развява буйни коси. Пантомимно прихваща несъществуващи дълги поли./
/Влиза Алек. Демонстративно я оглежда./
Алек – С тая миниполичка трудно ще минеш за танцьорка на фламенко…
Лили – Притеснява ли те?..
Алек – О, не. Гледката си я бива…
Ина – Стига сме се разтакавали! Да започваме репетицията!
Алек – Мислиш ли, че някой ще дойде да гледа пиеса за шашмите на Кешка? Че това е стара история – колкото е по-тъп учебникът, толкова по-голям е подкупът, за да ни задължи да учим по него.
Лили – И какво, да оставим Кешка да провали бъдещето ни?…
Алек – Съучениците ни “много” ги е грижа за бъдещето…
Ина – Стига да получат диплома – друго не ги интересува…
Лили – Ами да си ги купят – Кешка ще им осигури “Есоес” шестици….
Киро – Приемат ли се предложения?…
Ина – Не се прави на клоун – казвай!
Киро – В салона има видеостена. Може ли да се използва по време на конкурса на ученическите театри?
Алек – Да, но откъде пари за оборудване?
Киро – Нямайте грижа! Това е моя работа…
Ина – Търсиш си белята.
Киро – Спокойно – Гледайте! Ето я “героинята“ на нашия спектакъл.
/Прави нещо около видеостената. На екрана се появява образът на Кешка – гледна точка от екрана на лаптопа ѝ към кабинета. На преден план – лицето ѝ, микрофонът пред устата, слушалката до ухото ѝ./
Киро – Кешка сама ще ни подскаже хода на пиесата.
Ина – Ти си луд! Ами ако ни пипне?!
Киро – Изключено. Мисли ме за послушно и страхливо мамино синче. За да ме приеме в “нейното” елитно училище поискала от баща ми 10 000 лева.
Алек – Говори се, че това е обичайната ѝ тарифа, но никой не смее да го потвърди.
Киро – Хитро ги пробутва номерата си. Казала на баща ми, че уж парите били за компютърна зала.
Лили – А той?… Дал ѝ ги е! /Презрително/ Щом те е записала…
Киро – Не. Обяснил ѝ е, че в “епохата на достъпа” вече не е изгодно да се купуват компютри и свързаните с тях джаджи. Компютърните технологии остаряват не с дни, а с часове. Предложил ѝ “Право на достъп” до лаптопа, с който вече не се разделя… Е, а пък аз имам 24 часов достъп до него. Уж го ремонтирам и добавям нови “екстри”, а всъщност… Достатъчно, и без това ви казах повече отколкото трябва.
Лили – Чакай! Чакай! Какво значи “право на достъп”? Да ползваш компютърно оборудване и интернет връзка под наем?
Киро – Да.
Алек – Значи баща ти плаща наема на прочутия лаптоп на Кешка?! И докога? Докато завършиш? Че няма ли да ти излезе по-евтино, ако учиш в частно училище и ако си плащаш честно и почтено?
Лили – Защо въобще са ти били необходими всички тия сделки с Кешка? Ти си блестящо подготвен по всички предмети.
Ина – И вие сте ми едни театрали! Нямате грам драматургично мислене. Забравихте ли? Фирмата на Кировия баща е за компютърна сигурност. Колегите и приятелите му сигурно са в Държавна сигурност, а може дори и в Интерпол…
Алек – Ш-шт! Точка по въпроса! Баща ти нищо не знае за това, нали?
Киро – Само вие сте виждали Мобинт в действие. Може да проследи всеки мобилен телефон и интернет-връзка. И още доста други неща умее…Разчуе ли се…
Алек – Гроб съм!
Ина – И аз.
Лили – Разбира се. Онемях! А това чудо звук има ли?
/На екрана Кешка спира да пише, когато звънва мобифонът ѝ./
Кешка – Китко, какви си ги забъркал пак?! Ти сам с нищо ли не можеш да се справиш?! Какво?! Казал си, че ще им разпилееш кокалите?! Ти акъл имаш ли?! Сега могат да те съдят за целенасочен и преднамерен тормоз. Извикали са полиция? Съседски тероризъм, тъй ли са казали? Сега е модерно да се говори за тероризъм. Заради твоите глупости що пари що нещо пак ще трябва да изсипя!…
/Чува се изсвирването на ролеристите, приятели на Боби. Киро бързо изключва Мобинта. Пуска записа на китаристите. Хваща Лили и я завърта в ритъма на музиката. Влиза Боби./
Боби – Охо, купонът тече!
Лили – Благодаря за записите. Чудесни са. / Към Ина/ Ще паснат ли в някой момент?
Алек – Да, добре би било да ги използваме.
Ина – Ще помисля…
Лили – / към Боби / – Ако искаш можеш да се включиш и ти…
Боби – Благодаря. Кога са репетициите?
Лили – В шест.
/Изсвирване. Звук от ролери, гласовете на няколко момчета, които викат Боби./
Боби – Трябва да вървя. До скоро! / Излиза./
Алек – Лили, какво..?
Лили – И защо не?!
Ина – Ако той види записите с Кешка, всички ще изхвърчим…
Лили – Защо трябва да ги вижда?
Киро – Може да играе сам себе си.
/Звънецът. Грабват чантите си и хукват в различни посоки./
Първо действие
Трета картина
Търси се синхрон между музиката, ритъма на пантомимните движения, играта с предмети-атрибути и текста. “Публиката” – участници в пантомимните етюди – е разположена амфитеатрално в задната част на сцената. Усещане за арена. Облечени са в черно. Добавяйки и сваляйки бързо атрибутите – осъществяват прехода реалност – условност:
- В началото атрибутите подчертават индивидуалността, после превръщат зрителите в “маса”/ според значението на понятието, използвано от Елиас Канети в “Маси и власт”./
- За пантомимен етюд № 2 – отборно – две групи, две маси хора, които си противостоят. Колкото се може по-фантастични, шокиращи, дразнещи атрибути: обици на задника, емблеми на челото, помпони на носа, козирки, очила и т.н. Парола: Предизвикателство
- За пантомимен етюд № 3 “Челюсти” – от ръкавици: устни и бели пръсти – зъби. Така че двете ръце на пантомимиста да могат да наподобят отварянето, затварянето, потракването, хиленето, захапването на челюстите.
- Киро, Алек, Ина и Лили в пантомимен етюд № 1 допират гърбове и рамене – образуват Непознатото Чудовище. Игра с “Публиката”, а при възможност и с истинските зрители в залата. Атрибути: светещи ръце, въжета, ласа, пипала, змейски глави-петрушки и др.
НАПРЕГНЕТЕ ВЪОБРАЖЕНИЕТО СИ! Сигурно можете да измислите далеч по-впечатляващи образи.
Пантомимен етюд № 1
Ина – Какви са отличителните черти на масите?
Лили – Те трябва да нарастват.
Ехото – … растват, растват!
Киро – Да се чувстват равни, еднакви.
Ехото – …акви, акви…!
Алек – Плътно един до друг, за да преодолеят страха от Враждебното, Неочакваното, Непознатото.
/”Публиката” пантомимно изиграва понятието, докато Алек, Лили, и Киро говорят./
РАСТАТ – Придърпват всички в групата си.
РАВНИ – Оглеждат се, потупват по главата стърчащите над общия среден ръст – те се снишават. Издърпват нагоре по-ниските – те се повдигат на пръсти.
ЕДНАКВИ – Махат, захвърлят разнородните атрибути, добавят други -избрани от естествения лидер – например еднакви шалове, козирки, очила и т.н.
ПЛЪТНО – се скупчват един до друг срещу осмокракото и осморъко Непознато Чудовище /Лили, Ина, Киро, Алек/.
Реагират еднотипно – страх, стъписване пред фантастичните, зрелищни опити да ги разгледа, докосне, чуе, помирише, вкуси, почувства, разбере…
Музикален фон – напрегната музика, шумове, въздишки.
Пантомимен етюд №2
Киро – А при двойните маси – страх от врага, от различния от тях.
“Публиката” се разделя на две. Обкичват се със зрелищни отборни атрибути и започват да се дебнат. Киро и Ина предвождат едната група, Лили и Алек – другата. Само те влизат в реален сблъсък.
Музикалният фон излиза на преден план, почти танцувално подчинява пантомимата.
Алек – Масите се нуждаят от посока и цел.
Киро – Най-често това е разрушаване на йерархията, която вече не се признава. Избухва разрушителна страст. /Шумови ефекти./
Ина – Шумът от разрушението, счупването, подпалването е предзнаменование за бъдещи дела.
Киро – Най-често делата завинаги си остават бъдещи…
Алек – Реално е винаги разрушението…
Лили – Но остава и чувството на отделния човек, че сред масите прекрачва границите на своята личност…
/”Публиката” – прегръщат се през рамо. Ритмични, синхронни движения./
Алек – За беззащитните маси всичко прилича на Бастилия…
Киро – / иронично/ Училище – мъчилище…/Думите на Киро са преход към
Пантомимен етюд № 3:
Боби – Охо! “Маси и власт”. Елиас Канети. Много високо хвърчим…
Алек – В спектакъла символите са ядрото на психологическото внушение.
Боби – И какво е то? /Презрително/ Тези раззинати челюсти…
Ина – Ти ще си Човекът-Власт.По твоя воля ще избухне гневът им. А специалният повод ще бъде смъртта на едно хлапе – от близалка.
Боби – Тъпо. Отдавна вече близалките не се ползват за зарибяване. А и защо да се трепе човек, да внася хероин или кокаин от изтока, да плаща скъпо и прескъпо, когато има много по-евтини хапчета и химикали… в безалкохолни и алкохолни питиета, върху чипс и вафли…
Киро – Ти май си спец, а?
/Боби демонстративно пренебрегва въпроса на Киро./
Ина /към Боби/ – Какво предлагаш?
Боби – Пиши за това, което ти е познато. За конфликтите около скапаните учебници, например…
Алек – Дето ги издава майка ти, а баба ти Кешка ни принуждава да ги купуваме…
Боби – Че защо не?! Всичко е законно: 25 % от цената е за пласьорите, от тях 10 % – за книжарницата, 10% за учителите и 5% за вездесъщата ми баба. Тя не се минава никога. Това е вашата “Маси и власт” в действие. Масите са за това – да се печели от тях.
/Потраква с челюстите, като фокусник измъква измежду зъбите им “златни монети”. Звуков ефект – подрънкване на монети, щракане на челюсти. После “Публиката” застива напълно неподвижно – като марионетки без кукловод./
Лили – И в резултат ние учим по най-тъпите учебници.
Боби – Изберете заедно с даскалиците най-добрите уроци от различните учебници. Аз ще се разбера с авторите. Интернет платформа – „Без хартиени учебници! Да опазим природата!“ И запомнете от мен :
ДЕМОКРАЦИЯТА ИМА ЦИФРОВ ИЗРАЗ – ПЕЧАЛБАТА!
ТЯ ВЪРТИ КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА.
Чао! Ако измислите нещо по-добро, обадете се!
/Излиза. “Публиката” се изнизва след него, имитирайки нафуканата му походка и нехайното замятане през рамо на скъпата чанта./
Киро – Нагло паразитче!
Алек – Но никак не е глупав…
Ина – Имам чувството, че отиде да предложи на Кешка 10% от своята бъдеща печалба, за да “благослови” неговата интернет платформа.
Лили – Признайте си, че ви шашна. Намери приемливо решение – сборни онлайн учебници. /Дразни ги./ Шашна ви! И то – с чувство за хумор! /Имитира и пародира Боби./ “Печалбата е цифров израз на демокрацията.”
Киро – Май ще излезе политик от него…
Второ действие
Първа картина
Лили се опитва да оправи грима си. Личи, че е плакала. Боби я следи.
Лили – Стига си ме дебнал.
Боби – Какво се е случило? Мога ли да ти помогна?
Лили – Не. Битови тъпотии.
Боби – Позната картинка. Моите се развеждат. Баща ми – прочутият сваляч Китко Шашмата изчукал една хомеопатка и сега си имам братче. Като че ли не ми е достатъчна щурата ми сестричка…Нашите водят война за мен. Представяш ли си?
Лили – Защо?
Боби – Бащата на майка ми купил апартамента на мое име. Китко го ремонтирал. И сега заграбва всичко, което успее да докопа… Мебелите, мивките, крановете, на чешмите, дори контактите изкърти от стените…
Котка ме да отида да живея при него, та да прилапа апартамента. Хитър е. Името му не фигурира на документите за съмнителните сделки, в които е въвлякъл майка ми. И сега я изнудва. Заграби фирмените пари. Толкова нагъл стана, че окраде лаптопа и климатика от колата, продаде ги на черно. Но и това не му стигна… Домъкна се една нощ, изтъпани се по пижама на балкона, извика полиция – уж някой му окрал колата, за да прибере и застраховката…
Лили – Тогава защо живееш с него?
Боби – А къде да отида? Още не съм пълнолетен. Да се навра в една стая с майка си? Под наем?… А, не! И тя има право на собствен живот. Китко не е единственият мъж на тоя свят. Може да срещне някой свестен… Кажи сега, какво става с теб?
Лили – Майка ми и баща ми непрекъснато се карат… Татко отдавна е безработен. Кой ще вземе на работа 50-годишен инженер?! Майка се разболя от тревоги. Има опасност да я съкратят. Как ще оцелеем?… За следване и дума не може да става…
Боби – Горе главата! Ще измислим нещо. Да вървим!
Лили – Къде?
Боби – На концерта на любимите ти китаристи.
Второ действие
Втора картина
В дъното на сцената амфитеатрално са седнали пантомимистите от “Публиката”. С обикновени дрехи. Лили и Боби са на първия ред. Задават се Ина, Киро и Алек. Сядат зад Боби и Лили, разговаряйки.
Ина – Залата прилича на арена, а ние сме част от двойно затворени маси – отвън и в самите себе си.
Алек – Защо?
Ина – Отвън, откъм града арената представлява една безжизнена стена. Отвътре тя издига стена от хора. Ние обръщаме гръб на града, пренебрегвайки житейските правила и привички.
Алек – Както пише Канети: “съществуваме като маса, гарантирана ни е възбуда, макар и за кратко”.
Ина – Да но при условие, че се разтоварваме навътре…
Боби – /иронично/ – Хляб и зрелища – нищо ново под слънцето!…
/Започва първата част от концерта – музика от цял свят – съвременна и класическа. Добре би било, ако се осигури авторска обработка на разнородни по ритъм, стил и характер творби. Може китарист да обяви антракта, като изброи, кои мелодии ще изсвири след това./
Антракт
/Звънец. Свършил е антрактът.На сцената амфитеатрално разположената “Публика” беззвучно коментира изпълненията./
Алек – /Сочи ги/ Всеки вижда останалите. Онова, което ме възбужда, възбужда и тях и аз го виждам – по лицата, усмивките, жестовете.
Ина – И това ми харесва. Аз съм част от тях. Ние толкова си приличаме, държим се еднакво.
Алек – А когато в живота се опитваш да мислиш самостоятелно, да постъпваш според принципите си…
Киро – Си личност!
Ина – Но много самотна и изплашена…
Киро – Ура за конформизма, така ли?
Лили – Ш-шт! Стига сте филисофствали! Наслаждавайте се!
Боби – /пуска ѝ ръка/ – Възбуждащо!
/Започва втората част на концерта./
Второ действие
Трета картина
Боби – Ела, апартаментът е празен. Чакат решението на съда. Китко все още се надява да го заграби. За съжаление аз вървя в комплект с апартамента.
Лили – Но какво ще правим там?
Боби – Няма да злоупотребя с доверието ти, повярвай ми!
/Влизат. Очаква ги учителката на Лили по балет./
Балерината – Побързайте! Облечете си костюмите. Лили – ти тук, Боби – отсреща.
/Дрехи в испански стил. Бързо се преобличат. Танцуват фламенко. Балерината ги поправя, показва./
Балерината – Благодаря. Стига за днес. Преоблечете се. По-бързо! Трябва да заключа.
/Излизат. На авансцената продължава диалога между Лили и Боби./
Лили – Но аз не мога да ѝ платя…
Боби – Всичко е уредено. Ти си моят спаринг-партньор по балет.
Лили – Щура история! Благодаря! Ей, ти да не си решил да кандидатстваш актьорско майсторство?
Боби – Кой знае… Хайде да не закъснеем! ……………………………. ни чака.
Лили – Не може да бъде! ………………………………………. ли те подготвя?
Боби – Ни! Подготвя. Не мога да пропусна шанса в биографията ми да пише, че съм учил актьорско майсторство при………………………………………….. и то заедно с Великата, Неотразимата – Ли-ли! /Завърта я и я целува./
Лили – Но парите! Парите са много. Откъде ги взе?
Боби – Успокой се! Както Кешка се изразява: “бакалските пари на тъста ѝ се пропиляват все подир тъпия му внук” – тоест – моя милост. Нека веднъж им се порадва още някой. При това умен и талантлив. Хайде да не закъсняваме. /Излизат/
Второ действие
Четвърта картина
/Алек облечен като Боби, Ина – като Лили – с костюмите за фламенко. Киро наднича към коридора. Оттам се задава Лили./
Киро – Идва. /Пуска музиката/
Алек – Бейби, един танц?!
/Изтанцуват няколко такта./
Лили – /Смее се/ Добре се справяте.
Киро – И ти добре се справяш с “бакалските пари”…
Лили – И мен ли следиш?! /Към Ина/ За да напишеш тъпата си пиеса си готова на всичко.
Алек – Боби само ще те използва…
Лили – Ревнуваш. Да, харесвам Боби.
Алек – Боби или парите му?
Лили – И какво, цял живот ли да броя стотинките за хляба?
Ина – Готова ли си да платиш цената за охолния живот?
Алек – В апартамента на Боби можеше да се случат много неща, например: /Награбва Ина. Целува я страстно. Опипва я. Тя се опитва да се отскубне от него. Той я приклещва в ъгъла, повдига полите ѝ./
Киро – /Сграбчва Алек/ – Ей, я по-кротко! Прекаленият натурализъм не прави представлението по-добро.
Лили – Моя работа си е с кого се свалям…
Киро – Странно…
Алек – Вече използваш речника на Боби.
/Киро пуска Мобинта. На екрана – Боби./
Целта оправдава средствата, мой човек! За да свалиш една мацка – не се скъпи! Дай ѝ това, което най-много иска: на една – дрънкулки, на друга – възвишени дрънканици, на трета – артистични самоизяви. Важен е крайният резултат…
/Смях, подвиквания на ролеристите: “Страшен пич си!” , “Готино ли е мацето?”, “Май си хлътнал здравата?”/
Боби – Ами! Запомни от мен, братò – изчукаш ли я, биеш ѝ дузпата! Иначе ще се вкопчи в теб като пиявица – отърване няма. Кожата от гърба ти ще съдере.
/Киро щраква дистанционното на Мобинта – изключва записа./
Киро – Не съм те следил, Лили. Опитвам се да разбера, дали приятелите на Боби, дето щъкат насам-натам с ролерите…
Алек – Дали не са нова пласьорска верига?
Киро – Не знам. Очевидно Боби е начело. Пароли, тайни знаци…Но може и да е само игра…
Лили – / На себе си/ – Игра…Само че сега аз ще определям правилата!
/Излизат.Остава само Киро. Мобинтът пак се включва./
Боби – Маман? Не, не е идвала. Какво пак е направила скапаната ми сестра? А, ето я.
Как си могла да се размотаваш сама из града цяла вечер?! И как успя да се измъкнеш изпод носа на бодигарда?А, ето го и него. Да и колата. Ще я заведат.
/Сграбчва я като коте за врата, по-точно за дръжката на чантата-раничка. Вдига я във въздуха и я мята в ръцете на бодигарда./
Ей, не я оставяйте да ви разиграва! Седемгодишна лигла! Дани това, Дани – онова! Каквото поиска, веднага ѝ го сервираш на тепсия. Съвсем си я разтиквила. Баща ми – триж повече я глези. Като казах баща ми, знаеш ли, че вече изневерява на хомеопатката? Нали я върза с новоизлюпения ми брат… Пак си е развял байрака. Ама сега май той е дивечът… Казват, че била щерка на… Да. И била абсолютно куку…
/Киро изключва Мобинта. Излиза./
Трето действие
Първа картина
На ученическата сцена Киро включва Мобинта. Не вижда, че Боби е седнал замислен в ъгъла на авансцената. Някакъв предмет, завеса или каквото прецени режисьорът, го скрива от погледа на Киро. Лили, Алек и Ина влизат в момента, когато на екрана се появява беснеещата Кешка.
Кешка – /Крещи някому по мобифона./ Ако това келешче си въобразява, че само ще избере учебник, кажи му да си завре самочувствието…знаеш къде! Още утре парите да са събрани, а учебниците – раздадени! И само ако чуя думица да е издумал пред децата или родителите! Ще му се стъжни живота! Място няма да си намери дори на гъзъ на географията!
/Трясва мобифона. Глътва си хапчето. Камерата проследява опаковката. Ясно се откроява надписът “Лахезис”. Звъни пак мобифонът ѝ./
Кешка – Альо!… Да 10 хиляди. Долара, разбира се! Ваша воля. /Трясва мобифона/ Кретен! Като нямаш акъл честно да си завършиш образованието – ще плащаш! Мутри! Свикнали са да се страхуват от тях.
/Отново звъни мобифонът ѝ./
Какво?! Копелдакът на тая циганка сам да решава при кого да живее? Това е нечувано! Нарина им толкова пари! Ти все такива ги избираш. Първо оная психопатка…Е, успя да се измъкнеш невредим, след като ѝ пробута дефектен газов бойлер. Добре, че избухна…
Но с тая все не ти върви… Отровата във водката разби черния ти дроб, а на нея нищо ѝ няма. Отърва се само с промивка в болницата. Покривът ви изгоря, но копелето ѝ в мансардата оцеля. Спасиха го ония патки от долния апартамент. Таласъмки. Стават по тъмно. Още един час да се бяха забавили и сега нямаше да имаш тия проблеми… Ами тая хомеопатка!
/Разхвърля дрехите си, дърпа ги, бързайки да се съблече. Скъсва копче на блузата си. Показват се дантелите и малко от пищния ѝ бюст./
Кешка – Хомеопатка му притрябвала, моля ви се! Ох! Илачите ѝ не действат! …Дебелея ли?! Глупак! Като баща си! /Трясва мобифона./
/Киро изключва Мобинта./
Лили – /възмутено/ – Искате да използвате това?!
Ина – Бъдещата мадам Баюфганюф брани фамилията…
Лили – Глупости! Използваме ли този запис от Мобинта, ще заприличаме на Кешка и Китко. Тогава наистина ще станем част от потомците на Бай Ганю. А как ще се чувства Боби, помислихте ли?
Алек – Трябва да му го покажем…
Ина – Застрашен е животът му.
Киро – Ще се опитаме да го предпазим.
Лили – Не можем денонощно да бъдем край него…
Ина – Не забравяйте тайфата му…
Алек – Дали и те не пласират наркотици?…
Трето действие
Втора картина
Боби – Не са наркотици. В шишетата има билкова лимонада. Хапчетата са фитин – таблетки за подобряване на паметта – официално признато и съвсем безобидно лекарство. Хлапетата си въобразяват, че вършат нещо забранено, че са много смели и модерни…
Киро – От кога си тук?
Ина – Видя ли записа?
Боби – Чух го. Не съм ви следил, нито съм подслушвал. /Към Лили./ Надявах се да се появиш. Благодаря, че помислихте за мен. Повечето неща знаех или подозирах, но убийство… Не мога да повярвам. Киро, може ли тоя уикенд да дойда с вас на вилата ви?
Киро – Ела.
Алек – Защо беше цялата тази тайнственост: ролери, скришно доставяне, пароли, разпознавателни знаци…
Боби – Ето ви ги “затворените маси” и ритуалите, за които четете в любимата ви книга “Маси и власт”. Хлапетата се забавляваха. Аз също.
Ина – И печелеше…
Боби – Да, но не съм навредил никому. /Към Киро/ Обади се на Кешка, че ще репетираме за театралния конкурс. Поискай ѝ разрешение да дойда на вилата ви. Така ще сте по-спокойни. Ще бъда все пред очите ви. Няма да кажа на никого за Мобинта.
Ина – Боби, съжалявам, но не можем да ти повярваме така изведнъж…
/Излизат/
Трето действие
Трета картина
/Във вилата. Ина обяснява. Алек намества рамката на “телевизора”. Лили и Боби опъват платното за фон. Киро се е омотал с кабели и микрофони./
Ина – Алек, ти си журналистът. Интервюираш митничаря – Киро, по време на акция. Лили – зад камерата!
Лили – Искам да бъда интервюиращата журналистка.
Алек – Отстъпвам ти ролята. Аз ще съм от Интерпол. / Слага си очила, налапва лула./ Или от Силите за бързо реагиране. / Нахлупва черна качулка, кокори се./ А, не! Губи се изразителността на гримасите и жестовете. Всъщност… защо защитниците на реда трябва да се крият, а не престъпниците?! Не е честно!
Лили – Наивник! / Тупва го ласкаво/
Ина – Започваме!
/Лили и Киро – зад рамката на “телевизора”/
Лили – За пръв път в историята на нашата журналистика бяхме допуснати да отразим акция на митническите служители по време на провеждането ѝ.
Лейтенант, това случайна проверка ли е или съвместна акция с Международната агенция за борба с наркотиците?
Киро – Лейтенантът – Дълги наблюдения, анализи, съвместна работа с много български и чуждестранни институции доведоха до този момент.
Лили – И сте сигурни, че в този кораб…
Лейтенантът – Кокаин – най-чиста проба.
Лили – Но корабът стоварва хладилници и перални, втора употреба.
Киро – От скандинавските страни са закупували на безценица бяла техника, втора употреба. В океана са се срещали с кораби пренасящи кокаин. Прехвърляли дрогата в пералните и хладилниците. Така са я внасяли в България. После пресовали и херметически опаковали дозите в плоскости и тапицерия на мебели. Положеното върху пресованите дози синтетично покритие скривало наркотика дори и от обонянието и на най-добре обучените кучета.
До въвеждането на новата сканираща електронна апаратура е било невъзможно да бъде открит наркотикът. Изнасян е кокаин за билиони долари…
Лили – Откога работите по случая?
Киро – От пет години. Стотици хиляди следователи, митничари, агенти от много европейски страни работиха, за да бъде разкрита цялата верига и да бъдат събрани неопровержими доказателства.
Лили – Много ли са арестуваните?
Киро – Да. Митничари, капитани на кораби, търговци, производители на мебели.
Лили – Признаха ли се за виновни?
Киро – Не, но с техниката, предоставена ни от Европейския съюз, вината им е доказана.
Алек – /Промърморва под носа си, така, че да го чуят зрителите, а актьорите – не./ Време е да развеем знамето със звездите…
Ина – /Към публиката/ Ще чакаме ли друг да ни решава проблемите?
Лили – Или ще бягаме на запад?
Боби – Мълчим. Страхуваме се. Търпим. /Изхилва се./ А,не! Без лозунги! Това е театър, а не митинг на площада. Ина, не се сърди, но текстът ти не струва… Хайде да изиграем прелъстяването на Китко Шашмата! Аз ще бъда Китко. Лили – хомеопатката, Ина – издателката, Киро бащата на Нимфоманката. / Измъква отнякъде голяма парцалена кукла. Див рок. Боби се опитва да докопа Лили, танцувайки с Ина. И двете му се изплъзват. Движат парцалената кукла, която го награбва, мачка, темпераментно му се натиска, “танцувайки” с него. Поваля го. Разгневеният мафиотски бос – Киро, го принуждава да се ожени за нея. Алек – Кмета, ги венчава. После Алек нахлупва полицейската шапка, оковава Китко – Боби и го отвежда. Боби, прегърнал парцалената нимфоманка я изнася от сцената./
Киро – И каква стана тя? Боби префасонира пиесата. Дали и живота ни ще режисира така?…
/Сигнал от Българското национално радио./
Гласът на говорителя: Интерпол и нашите гранични служби провеждат мащабна акция. Въведени са нови сканиращи устройства, монтирани в цяла Европа, включително и в България. Заловено е рекордно количество наркотици от всякакъв вид. Разследването продължава, паралелно с поредното преразпределяне на пазари и борба за влияние в престъпния свят.
Ина – Дежа вю!
Киро – Познайте, кой е новият бос… Сви мобифона ми, но аз бях предвидил това. Слушайте!/ Включва Мобинта, но само звук, без образ./
Боби – Ще намерят. Да. Малко. Колкото да ги приберат. Да ги махнат от пътя ми поне за 30 години…
/Изстрел. Шум от строшаването на мобифона./
Лили – Боби! / Лили и Ина хукват в посоката, откъдето е излязъл Боби. В същия момент той се появява от противоположната посока, закопчавайки ципа на панталона си. /
Боби – Да? /Лили замръзва шокирана./ Извинявайте, бях в тоалетната, когато чух изстрела. Добре ли сте? Къде е Алек? Да не е ранен?
Алек – /Влязъл е зад гърба му, без никой да го усети./ – Добре съм. Простреляха куклата, облечена с неговите дрехи, облегната на прозореца, с мобифона на Киро до ухото. Мобифонът се включи дистанционно. На записа бе гласът на Боби.
Боби – Слава богу, не си пострадал!
Ина – Заради теб, можеше да убият някого от нас!
Лили – Жив! Жив си! / Хлипа. Боби я прегръща. Гали я успокоително./
Боби – Нямаше никой да пострада. Бащата на Киро е осигурил кордон от стрелци, които ни охраняват.
Ина – И все пак някой е прострелял куклата.
Боби – Очаквахме това. Ако не се беше случило имахме резервен вариант.
Киро – Искаш да кажеш, че нарочно са пропуснали убийците през кордона?!
Ина – И ти си знаел, че убийците ще стрелят и не си ни предупредил?!
Боби – Мислех, че ще ме следите само с Мобинта. Не очаквах, че Алек ще върви по петите ми. Кураж, кураж, но щом нагласих куклата с мобифона, обадиха се хората на баща ти, че убиецът наближава… Е, не устисках. Наложи се да прескоча до тоалетната – да пусна една вода… Страхът си е страх… Дори когато уж всичко е предвидено и те пазят професионалисти.
Киро – И какъв беше резервният вариант?
Боби – Да ме застрелят по време на риболов в Дунава, а водите да ме отнесат. Тялото нямаше да бъде намерено.
Киро – А сега?
Боби – Оловен ковчег. Уж са ме улучили в главата.
Ина – А убийците?
Боби – Хванали са ги. Ще ги съдят за предумишлено убийство.
Алек – Ами! И кой е убитият?
Боби – Боби Баюфганюф. Разчистване на мафиотски сметки. Изпълних ролята на примамка. Време е да изчезна. /Целува Лили./ Обичам те! Но дълго няма да се видим. Както казва Кешка, “добре че са бакалските пари на дядо ми”. Платени са уроците ти и таксите ти в НАТФИЗ. Не! Няма да се отказваш! Учи и заради мен! /Целува Лили / Не плачи! Ще оцелея! Здрав е балканският ми корен. Дядо ми хранеше на вересия цялото село по време на тъй наречената “демократизация”… И той спечели, но и селото оцеля…
Горе главата! Ще се справя! /Към другите/ Може някога пак да се срещнем. Дано тогава повече да ми вярвате…Чао!
/Излиза. Изпращат го всички, но Киро се връща, когато чува звука на включващия се Мобинт. На екрана – седемгодишната сестричка на Боби – седнала по турски в креслото на Кешка, с нейните слушалки и микрофон. Звъни мобифонът на Кешка. /
Даниела – Альо! Мадмоазел Баюфганюф. /Говори на френски. Мобинтът автоматично превежда./ Вече аз съм шеф. Играеше двойна ига. Отстранен е….. Техниката може да е нова, но хората… Винаги има начин… Това е наш проблем и вече сме го решили. Ще получите цялото количество, след като преведете парите…
Киро – /Седемгодишно хлапе! Играе ли си или наистина е грабнала властта?…
/Спуска се завеса, на екрана – хитро намигващия Бай Ганю върху фона на знамето на Европейския съюз.
Китаристите пред завесата изсвирват нещо хем българско, хем класическо, хем иронично, хем диво…/
1997 година, Русе
Към “ГЛАС”
Към “ОГИ”
Към “ПРИКАЗКИ“