Гатанките
Старецът, който обичал гатанките
Японска приказка
Живял някога старец, който обичал да отгатва гатанки. В селото всички знаели за това, но им омръзнало да измислят все нови и нови гатанки, за да го зарадват.
Веднъж покрай дома му минал закъснял пътник. От умора вече не чувствал нозете си. А колко бил гладен! Видял къщичката на стареца и си помислил: “Ще помоля да ме пуснат да пренощувам. Дано да се смилят.” Почукал на вратата:
– Ей, кой е стопанинът тук! Моля, отворете!
– Какво искаш? – надникнал старецът.
– От дълъг път се завръщам – много съм уморен. Моля, пусни ме да пренощувам.
– Добре, ако ми зададеш гатанка.
– Гатанка ли казваш?
– Гатанка! И то – по-интересна, дето не съм я чувал. Ако не умееш да измисляш гатанки, по-добре не ме моли – в никакъв случай няма да те пусна – засмял се старецът.
Не знаел пътникът нито една гатанка, но нямало какво да стори – от глад му притъмнявало пред очите, едва се държал на крака от умора.
– Ще ти задам гатанки, дядо, ще ти задам. Само ме пусни! Ах, как съм уморен! – казал пътникът и приседнал на прага да разтрие уморените си нозе.
На стареца му дожаляло за него.
– Е, влизай!
Въвел го в гостната, подсмива се и пита:
– Измисли ли вече гатанка?
– Не, от глад нищо не ми идва на ум. Нали знаеш – гладна мечка хоро не играе.
– Ей, жено, сервирай вечерята! – провикнал се стопанинът към кухнята.
Донесла стопанката пълни чашки и чинийки, поставила ги на трапезата пред гостенина.
– Подкрепи се, синко, хапни си! – поканили старците своя гост.
Нахвърлил се на храната гладният пътник, излапал всичко за миг.
– Е, сега как си? Дойде ли ти на ум хубава гатанка?
Нямало накъде – трябвало да измисли някаква гатанка. Погледнал пътникът към огнището, взел ръжена, заразглеждал го…
– Какво ли иска да каже?…- замислил се старецът – Разглежда ръжена…А, сетих се! Иска да каже, че усеща апетитната миризма на ръжен хляб, който се пече в пещта.
– Блажен е всеки, който има работлива стопанка, като твоята – рекъл пътникът.
Чудел се той, каква гатанка да измисли – нищо не се сещал – затуй се опитвал да заговори стареца, да отвлече вниманието му.
– Голяма беля е да се скиташ немил-недраг! Особено на стари години…
– Каква ли гатанка ми задава? – питал се старецът – Какво ли иска да ми каже?…Блажен…блажен? Беля…беля? А, сигурно ме е видял преди да влезе, как беля суджук, а не го почерпих…Вярно, срамота е на стари години да не зачета госта си…- бабо, дай да се почерпим с топъл ръжен хляб и суджук!
Нагостили старците пътника, постелили му край огнището. Събудил се той рано-рано, в тъмни зори. Като си помислил, че старецът пак ще настоява, гатанки да му задава, разтреперал се от страх и решил да си тръгне, преди стопанинът да се е събудил. Измъкнал се тихичко през вратата, но не щеш ли, насреща му – дядото. Той винаги ставал по тъмно.
– Ей, пътниче, къде в тая ранина?
– Сполай ти, дядо, благодаря за гостоприемството, но трябва да тръгвам – дълъг път ме чака. Рано-рано ме събуди кукуригането на един пернат петел…
– Какво ли иска да ми каже? – помислил си старецът – Голям майстор на гатанките е! Пернат…пернат? Аха!…Май че е прав…Наистина, само пернат старец като мен може денем и нощем все за гатанки да мисли…
А гостът в това време се разбързал и изпуснал пакета, който носел. От него паднали клещите, които бил купил за вкъщи.
– Клещи? Какво ли ще рече това?…Клещи?…Рак?…А, разбрах, гостът иска да ми рече: “Какво си се запрял като рак на бързей с твоите гатанки?!”
Засрамил се старецът и престанал да тормози гостите си – вече не настоявал все гатанки да му задават.
Източник:
ЯПОНСКИЕ народные сказки. – Москва : Худ.л-ра, 1972, 249-251.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата японска приказка “Трите съкровища”.
Към индекса за бърз достъп до японските приказки.