Вятъра
Благодаря, казано на Вятъра
Чеченска приказка
Веднъж, много, много отдавна, мравката прекарала зимата под земята. Опитала се през пролетта да излезе, но стъблото на тревата се оплело около вратата и тя не могла да я отвори.
Мравката помолила стъблото:
– Моля те, отмести се, за да отворя вратата. Много работа ме чака.
Стъблото дори и не се помръднало. Тогава мравката отишла при козата:
– Ей, Козичке, дойде пролетта, опитах се да отворя вратата, но стеблото на тревата ми пречи. Моля те, ела да го изядеш!
– Че защо да си развалям спокойствието?! Тук прясна зелена тревица хрупам, бистра изворна водица си пийвам.
– Тогава ще пратя вълка да те изяде!
Отишла мравката при вълка:
– Ей, Вълчо! Стъблото на тревата препречва вратата ми. Помолих го да се отмести, то не се помръдва. Козата не иска да дойде и да го изяде. Ела, Вълчо, схрускай Козата!
– Че защо? Тук, на поляната има цяло стадо с крехки агънца!
– Тогава ще изпратя овчарските кучета – да те подгонят, кожуха ти да скъсат.
Затичала се мравката, стигнала до кошарите, викнала:
– Ей, овчарски кучета! Стъблото не иска да се отмести от вратата ми. Козата не ще да го изяде. Вълкът козата не иска да схруска. Елате, моля ви! Подгонете го!
– Защо да го гоним? Стадата ни още не е нападнал. По-добре да гризем кокалите, дето току-що ни ги дадоха стопаните.
– Тогава ще извикам овчаря – да ви напердаши с гегата си. – рекла мравката.
– Ей, овчарю, стъблото препречва вратата ми. Козата не иска да го изяде. Вълкът не ще да я схруска. Кучетата не искат да преследват вълка. Иди да ги напердашиш с кривака си.
– Че защо? По-добре да взема гъдулката си, тихо да засвиря, песен да попея.
– Тогава ще изпратя мишлето – да изгризе струните на гъдулката ти!
Изтичала мравката при мишлето:
– Мишленце, стеблото ми пречи вратата да отворя, работата си да свърша! Козата не иска да изяде стеблото. Вълкът не ще да схруска козата. Овчарските кучета не искат да подгонят вълка, овчарят не иска да ги напердаши с гегата си. Моля те, иди да изгризеш струните на гъдулката му!
– Че защо да ги изгриза? По добре из мишата си дупка да потичам.
– Тогава ще изпратя котката – да те изяде!
Отишла мравката при котката:
– Котаранке, помогни ми! Подгони мишлето, за да изгризе струните на гъдулката, та овчалят да погне овчарските кучета с гегата си, те да съдерат кожуха на вълчо, той да схруска козата, тя да изяде стеблото, та аз вратата си да отворя, работата си да свърша. Пролет е вече!
– Че защо? По добре на слънчице де се припичам, върху пухената си постелка да се изтягам! – отговорила котката и замъркала.
– Тогава ще изпратя Вятъра – пухената ти постелка да отвее!
Затичала се мравката, стигнала до дома на Вятъра, провикнала се:
– Вятърко, Вятърко, помогни ми! Стеблото притиска вратата ми – не мога да я отворя. Работата си не мога да свърша. Стеблото не иска да се отмести. Помолих Козата да го изяде – не го изяде. Вълкът не иска да я схруска, овчарските кучета не го преследваха, овчарят не ги заплаши с гегата си, мишката не изгриза струните на гъдулката му, котката не се помръдна дори. Моля те – отнеси пухената постилка на котката, накарай я да подгони мишката!
– Почакай да изпратя гостите си. Ще се помоля и ще дойда да ти помогна.
Така и станало. Задухал вятърът. Скочила котката, подгонила мишката. Тя се промъкнала в дома на овчаря. Изплашил се той, че ще изгризе струните на гъдулката му, размахал кривака, овчарските кучета подгонили вълка, той погнал козата. Тя загризала стеблото. Съпротивлявало се то, но козата го изтръгнала. Освободила се вратата, отворила я мравката широко. Разшетала се. Че много работа я чакала! Трябвало да напълни хамбарите за следващата зима!
Затова и до ден днешен мравките казват “Благодаря!” на Вятъра.
Из: http://www.fairy-tales.su/
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата чеченска приказка “Верните приятели Мовсур и Махомед”.
Към индекса за бърз достъп до чеченските приказки.