AEDVIL

Първа част на чеченската приказка

“Верните приятели Мовсур и Махомед”

Живели някога двама приятели – Мовсур и Махомед. Сприятелили се още като деца. Минавали годините, пораснали момчетата, дружбата им укрепнала, но сега вече живеели в различни аули.

Веднъж Мовсур се върнал от пасбището – много уморен бил, легнал да спи. В съня си видял красавицата Жовар, дъщерята на хан Муса, който живеел далече – три месеца трябвало човек да язди, за да стигне до там. В съня му тя рекла: “Ако успееш да дойдеш на този и този ден, ще избягам с теб!”

Скочил Мовсур от постелята, като преследван елен. Тъмно било още. Звездите греели ярко.

“Що за сън ми се присъни? – запитал се Мовсур. – Пророчески ще да е… Трябва да намеря щерката на хана! Да не се наричам джигит, ако не го сторя!”

До сутринта очи не затворил. Забелязала майка му, че не е спал, рекла:

– Днес аз ще се погрижа за стадата. Почини си, разходи се. Иди да видиш приятеля си .

– Добре. Ще отида при Махомед. Но ако не се върна бързо, не се тревожи! Ще тръгна на дълъг път.

Оседлал коня си. Скоро стигнал до дома на приятеля си. Всички му се радвали. Съседските деца подскачали около коня му.

– Ассалам алейкум, Махомед! – поздравил Мовсур.

– Ваалейкум салам! – отговорил Махомед.

Помогнал на приятеля си да разседлае и напои коня си. Поканил го у дома, нагостил го.

– Дойдох да те взема. Ако искаш, ела с мен.

Нищо не запитал Махомед. Оседлали конете и препуснали. Дълго пътували – осемдесет и седем дни и нощи. Стигнали до землянка, от която дим се издигал, към небето се извивал, в облаците изчезвал. Видели стълби, водещи под земята. Влезли в землянката – в просторна стая имало маса отрупана с гозби, от които се носел чуден аромат. Похапнали, легнали да спят.

Скоро Мовсур заспал дълбоко. Махомед не можел да заспи, все си мислел “Къде ли отиваме?” Изведнъж откъм огнището се чул човешки глас:

– Тук съм!

Никой не се виждал, но май масата отговорила:

– Не мога да дойда с теб. Имам чуждоземни гости. На сутринта трябва да ги изпроводя. Тръгвай сам!

Отвън гласът отговорил:

– Твоите гости от три месеца препускат. Единият от тях на сън е видял красавицата Жовар, щерката на хан Муса. Тя определи ден, в който ще избяга с него, ако той успее да пристигне навреме. Князът живее зад нашето море. Утре те ще стигнат до брега. До самата вода расте дъб, ако отрежат от него клон и го хвърлят в морето, той ще се превърне на мост. По този мост ще преминат през морето. На другия бряг ще видят дом, в който живее старица. Тя ще им помогне да стигнат до ханската дъщеря. Но този, който чуе думите ми и ги разкаже другиму – ще се вледени.

Замлъкнали гласовете. Махомед дълго се мятал в леглото, преди да заспи. На сутринта приятелите оседлали конете – през нощта някой ги бил пуснал да пасат. Върнали се в землянката и благодарили на стопаните, макар че никого не видели в стаята.

Скоро стигнали до брега на морето. Където и да погледнеш – безбрежна синева, къде е морето, къде – небето, не можеш да разбереш.

Мовсур искал да влезе с коня си в морето, но Махомед го спрял. Нито един от тях, обаче, не казал: “През това море не може да преминем!” Няма невъзможни неща за дръзките и умни джигити! Огледал се Махомед, видял огромния дъб, за който говорил тайнствения глас. Откършил клон, хвърлил го във водата. От клона тутакси мост израснал. Тръгнали братята по него. Като се доближили до отсрещния бряг, видели къщурка върху скалите. Старица ги  очаквала пред дома си.

– Добър да е денят ти, нани! Идват гости при теб – верните приятели Мовсур и Махомед.

– Благополучие ви очаква в края на пътя ви! От сутринта все гледам към морето. Навреме дойдохте. Утре изтичат трите месеца – срок, който дъщерята на хан Муса определи на Мовсур. Ако не бяхте успели да пристигнете, трябваше безславно да се върнете.

Скочили конниците от конете, завързали ги за коновръза пред къщичката, влезли в дома на старицата. Завела ги тя пред прозореца и рекла:

–         Виждате ли дворците? Стопанинът им е самият хан Муса. Неговият златар е прочут. Ще отидем двамата с Махомед да ти поръчаме пръстен. А в това време ти, Мовсур,  се разходи покрай най-близкия дворец. Там живее дъщерята на хана. Тя вече знае, че си тук, но строго я следят. Като минеш край двореца тя ще те види. Ако ти хвърли нещо, вдигни го! Но внимавай, не се оглеждай!

Към втората част на чеченската приказка

“Верните приятели Мовсур и Махомед – 2”