AEDVIL

Втора част на чеченската приказка

“Верните приятели Мовсур и Махомед”

Когато старицата и Махомед се завърнали, Мовсур вече ги очаквал, в ръката си златна ябълка държал.

– Мовсур, – рекла старицата. – Жовар ти дава знак, че  днес ще те чака в ябълковата градина. Вечерта там трябва да я чакаш. Като влезе Жовар, красотата ѝ ще озари всичко наоколо, а на теб ще ти се доспи. Внимавай! Не заспивай!

Вечерта Мовсур облякъл най-хубавите си дрехи, промъкнал се в градината на хана Муса и зачакал Жовар. Когато тя се появила, нощта на ден се превърнала. А Мовсур бил тъй заслепен и омаян от красотата на Жовар, че тутакси заспал. Жовар се приближила до него, почакала, но той не се събудил.

– Жалко, – рекла тя. – Явно много си се уморил. Дълъг и тежък е бил пътят ти.

Преди да си тръгне, свалила шапката му, за да се досети, че тя е била при него. Скоро Мовсур се събудил, силно огорчен, че е заспал. Взел си шапката, върнал се при старицата и разказал, какво се е случило.

– Не тъгувай! Всичко ще се уреди. – рекла бабичката. – Но трябва да знаеш, че искат насила да омъжат Жовар за един хански син. Повече не бива да ходиш в двореца. Ако бащата на Жовар те види, ще се досети, защо си дошъл и ще те хвърли в тъмницата. Стой тук, а ние с Махомед ще отидем да вземем пръстена и ще се опитаме да се видим с Жовар.

Когато минавали край двореца тя им хвърлила златна чепка грозде.

– Ясно! Тази вечер Жовар ще те чака в ханските лозя. Като тръгнеш, постави на пръста си този пръстен. – рекла старицата.

Още щом се свечерило, Мовсур се промъкнал в лозята и зачакал. Като се появила Жовар, той не могъл дума да издума, дори не успял да се помръдне – паднал на земята и отново заспал. Досетила се Жовар: “Явно, аз го заслепявам.” Смъкнала пръстена от ръката му и си тръгнала.

Събудил се Мовсур и се върнал огорчен и засрамен при старицата.

– Не се тревожи! Всичко ще бъде наред! – успокоила го тя. – Жовар е взела пръстена – това значи, че те моли днес да я отведеш. Чух, че хан Муса бърза да я омъжи за ханския син, когото е избрал за неин жених.

Вечерта старицата отишла на сватбата. Когато всички скочили да танцуват лезгинка, тя направила знак на Жовар. Незабелязано двете се измъкнали и забързали към мястото, където ги очаквали Мовсур и Махомед. Сбогували се те с добрата старица, благодарили ѝ за помощта и побързали да се отдалечат от двореца. Едва изкачили близката планина и видели, че ги преследват ханските войски. Скоро стигнали до брега на морето. Махомед хвърлил във водата дъбовата клонка, която предвидливо бил откъснал. Извисил се мост над вълните. Щом достигнали отсрещния бряг, мостът изчезнал, преди преследвачите да стъпят върху него.

Жовар запитала Махомед, как е успял мост през морето да направи, но той не отговорил.

Скоро стигнали пак до землянката. Както и преди, влезли в подземната стая, похапнали и легнали да спят. Махомед пак не можал да заспи. След полунощ някой отново заговорил:

– Твоите гости се завърнаха с бъдещата невеста. Три дни и три нощи ще трае сватбата. На четвъртата от дупка на пода ще изпълзи змия и ще ги задуши. Този, който чуе и разкаже за това, ще се вледени!

На сутринта пак се метнали на конете и препуснали. Дълъг бил пътят, но конете – силни и бързи, скоро се завърнали в родния край. Майката на Мовсур ги посрещнала:

– Сине, сине! Откога те чакам! Но сега ще се порадвам на твоето щастие. – рекла тя и прегърнала красавицата и верния приятел на сина си.

Отпразнували сватбата, но Махомед не си тръгнал, казал, че ще им гостува още няколко дни. Мовсур много се зарадвал, като разбрал това.

През нощта Махомед седнал пред вратата и зачакал. В полунощ, когато Мовсур и прекрасната му невеста заспали, Махомед чул съскане. Отворил тихо вратата и видял, как една дъска на пода се повдигнала и от там изпълзяла огромна змия. Махомед размахал острата си сабя и разсякъл змията.

Рано сутринта Мовсур се събудил. Видял парчетата от тялото на змията, а до тях спящия Махомед. Събудил го и започнал да го разпитва:

– Как разбра, че змията ще се промъкне при нас точно тази нощ?

Махомед не искал да говори, но за да не се обиди приятелят му, разказал всичко и се вледенил.

– Мой верни приятелю, не ми се живее без теб. – извикал Мовсур, грабнал кинжала си, насочил го към гърдите си, за последен път прегърнал Махомед.

Кинжалът докоснал едновременно телата на двамата верни приятели. Махомед оживял – силата на приятелството и готовността да жертват живота си един за друг – развалила магията.

Заживели те щастливо, вече никой не можел да ги раздели.

Из: http://www.fairy-tales.su/

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата чеченска приказка “Вълк и овен”.

Към индекса за бърз достъп до чеченските приказки.