Ясновидец
Измамникът – мулла
Лакска приказка
В един аул живеел хитър мулла – така наричат лакските мюсюлмански духовници. Много му се искало на този мулла, да се прочуе сред народа – за светец да го признаят хората.
Веднъж, в петък – свещен за мюсюлманите ден, мулла водел молитвата в джамията. Изведнъж хукнал към изхода, обул се, затичал се нанякъде. Като се завърнал, оставил вратата отворена. Хората го запитали:
– Защо порекъсна молитвата и напусна джамията?
– Бог ме дари с дара на ясновидството! – отговорил мулла. – Прозрях, че куче ще се появи и ще се опита да оскверни светия храм. Изтичах навън и го прогоних.
Мулла показал кучето, което се отдалечавало от джамията. Хората се удивили – не знаели те, че това бездомно куче редовно минава по това време, отива към кошарите, където търси храна.
Разнесла се славата на муллата-ясновидец, започнали да се стичат хора от съседните аули, дарове да му носят, да го молят, за тях пред Господа да се застъпи. Забогатял мулла, възгордял се – светец бил вече!
Само една разумна жена не вярвала в неговото ясновидство. Решила да го разобличи, за смях да го направи. Купила тя няколко тлъсти кокошки и охранена гъска. Опекла ги. Сварила от най-едрия ориз. Казала на мъжа си:
– Заколи и един овен. Скоро ще го опека. Покани приятелите си. И мулла покани, та нали вече никой пир без него не започва!
Скоро гостите пристигнали. Започнало угощението – супа, овнешко, дошъл редът на вкусната гозба с ориз. Пред всеки гост върху ориза ухаели апетитни парчета кокоше месо с препечена корица. Но в чинията на мулла месо не се виждало, извисявала се само камара ориз. Здравата си похапнали всички. Само мулла сърдито гледал – не докоснал чинията си.
– Помоли почетния гост, да вкуси гозбата ми. – тихо рекла на мъжа си стопанката.
Мулла недоволно побутнал камарата в чинията си. Изпод ориза се показала печената гъска. Развеселил се мулла, започнал да лапа с апетит. Нищо не чул, даже не видял, как гостите започнали тихичко да му се присмиват, след като чули думите на стопанката:
– Странно… Нашият мулла-ясновидец видя кучето през затворената врата, а печената гъска не можа да види дори под тънкия слой ориз! А чинията бе под носа му!
Източник:
СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 388-389.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата лакска приказка “Мечето”.
Към индекса за бърз достъп до лакските приказки.