Мечето
Мечето
Лакска приказка
Дали е било или не е било – живял, казват, вдовец със своята дъщеря-хубавица. Оженил се той отново. Мащехата люто възневидяла завареничето. Непрекъснато повтаряла на мъжа си:
– Заведи я, където щеш! Само да не се връща!
Молил я мъжът, увещавал я, ала лошата жена държала на своето и накрая успяла. Дъщерята сама помолила баща си:
– Да вървим, тате! Светът е голям, няма да пропадна!
Отишли двамата на пазара. Купил бащата меча кожа, облякла я девойката. Запътили се към царския дворец.
– Продавам мече! Продавам мече! – викал бащата.
Чул го царският син, показал се на прозореца и запитал:
– Какво може мечето?
– Всякаква домакинска работа. Разтребва, много вкусни гозби готви.
Платил царският син три жълтици, купил мечето. Заживяло то при него – царските покои подрежда, оръжието чисти, на трапезата прислужва. Царският си не можел да се нахвали с него.
А девойката, като свърши всичко, което са ѝ заръчали, се свира в ъгъла и от парцалите, които измоли от царските шивачи си шие рокли. Ушила си три – една от друга по-хубави: първата – сребърна, втората – златна, третата – елмазена. Толкова тънки били, че в орехова черупка ги криела.
Веднъж в двореца пир устроили. Много ѝ се приискало на девойката да поиграе, хвърлила мечата кожа, облякла сребърната рокля. Музиката свирела, всички танцували. Царският син танцувал с девойката, очи от нея не свалял. Но не ѝ се любувал дълго – танцът свършил, девойката избягала. Никой не разбрал, коя е тя, откъде е?
Питал и разпитвал царският син – нищо не успял да научи. Решил още един пир да направи – дано девойката отново да се появи. Загърмяла отново музиката, събрали се гостите, започнали да играят. Девойката пак дошла – със златната рокля облечена. Толкова хубава била, така прекрасно танцувала – вички само нея гледали. Играла с царския син, а после незабелязано – изчезнала. Дълго я търсили и мечето заедно с тях във всички тайни кътчета на двореца надничало.
Царският син пак гости поканил. Пак музикантите засвирили, всички станали да играят. Появила се пак девойката – с елмазената рокля облечена. Заслепила всички с хубостта и премяната си. Тоя път царският син не само танцувал с нея, но и пръстенче на ръката ѝ поставил, поискал да се ожени за нея. Съгласила се тя, но пак незабелязано изчезнала.
Цялата страна претърсили – но хубавицата не намерили. Заповядал царският син храна за из път да му приготвят – вкусна и лека за носене.
– Ще тръгна да търся годеницата си по света! – рекъл той.
Започнали да пекат хляб. Мечето отишло при готвачката, която месела хляба, протегнало лапа: дай ми едно парченце. Готвачката се разсърдила:
– Махай се! И без теб тук е задушно!
Чул царският син, съжалил любимото си мече, рекъл:
– Дай му едно парченце тесто!
Дали тесто на девойката-мече. Изтичала тя в ъгъла. Скрила в тестото пръстенчето, подарено от царския син. Омесила питката, занесла я на пекаря – да я метне в пещта. Изпекъл пекарят питката, а мечето я занесло и я пъхнало в торбата на царския син. Засмели се всички.
– Благодаря ти! – рекъл царският син. – Кой знае, може тази питка да ни донесе сполука…
Потеглили, обиколили цялото царство, ала хубавицата не намерили. Свършила се храната.
– Нищо ли не ни е останало? – запитал царският син.
– Само питката, дето я сложи мечето. – отговорили слугите.
– Дайте я! – разчупил царският син питката, а от нея паднало пръстенчето.
Познал той подаръка си. Развеселил се. Извикал:
– Веднага да се връщаме!
– Защо си толкова весел? – запитал го царят, когато синът му се завърнал у дома. – Намери ли годеницата си?
– Намерих я! Само че съм много гладен! Нека моето мече да ми донесе обяд.
Извикали мечето, а то се дърпа, не иска да дойде. Засмял се царският син, рекъл:
– Сам ще го доведа.
Довел мечето в покоите си.
– А сега стига се кри! Излизай от тази кожа!
Девойката хвърлила мечешката кожа. Занемели придворните. Та това била прекрасната годеница на царския син! Ето ти тебе мече!
Голяма сватба вдигнали! Седем тъпана биели, седем свирачи свирели, всички танцували – седем дни и седем нощи празнували.
Източник: КАВКАЗКИ народни приказки. – Варна : Изд. “Г. Бакалов”, 1977, с. 95-102.
Към следващата лакска приказка “Приятели”.
Към индекса за бърз достъп до лакските приказки.