AEDVIL

Втора част на ингушката приказка

“Как старецът надхитрил шейтаните”

Дълго мъдрували дяволите – как да прогонят ловеца, но нищо не успели да измислят. Накрая най-младият, най-силен и най-хитър шайтан – Манк-Манк предложил:

– Ще взема топлийката, която ни е останала от нашите предци, ще изляза и ще кажа на дядото: “Аз съм Манк-Манк, най-силният и най-хитрият. Хайде да хвърляме тази топлийка. Ако я хвърлиш по-високо от мен, ще можеш да ловуваш в нашата гора. Ако не успееш, ще си отидеш и никога повече няма да се връщаш.”

– Хитро си го измислил!

Излязъл Манк-Манк намерил стареца и му казал:

– Аз съм Манк-Манк, най-силният и най-хитрият. Хайде да хвърляме тази топлийка. Ако я хвърлиш по-високо от мен, ще можеш да ловуваш в нашата гора. Ако не успееш, ще си отидеш и никога повече няма да се връщаш.

– Добре, съгласен съм. Ти си първи! Хвърляй!

Хванал Манк-Манк тежката топлийка и я подхвърлил с всички сили. Излетяла гигантската топлийка високо, високо в небето, над най-високите дървета, над най-високите върхове, скрила се в облаците. Едва след час се чул страшен шум, топлийката паднала на земята, забила се дълбоко в скалите.

– Твой ред е, старче! – гордо рекъл Манк-Манк, най-силният и най-хитрият сред дяволите.

Старецът хванал топчето на топлийката с две ръце. Знаел, че и десет души заедно не биха могли да я повдигнат. Стои дядото, небето оглежда, сякаш търси нещо.

– Защо не хвърляш! – запитал Манк-Манк.

Старецът отговорил:

– Миналата година хвърлих такава топлийка на небето и пробих там дупка. Сега тя не се вижда, закрита е с облаци. Да почакаме, докато облакът се отмести, за да не пробиваме нови дупки.

– Какво говориш, старче?! Тази топлийка не бива да се загуби! Тя ни е завещана от предците.

Не дочакал дяволът да чуе, какво ще отговори Старецът. Измъкнал скъпоценната топлийка от скалата, хукнал към гората. Дотичал при събратята си. Дълго не успял да дойде на себе си, а после им разказал, какво се е случило.

– Нищо не може да се направи! – решили дяволите. По-добре да се преселим.

Така и сторили. Взели топлийката и тръгнали накъдето им видят очите – само да са по-далече от хитрия старец.

Дядото и бабата спокойно заживели в своята сакля накрай гората. Бабата се грижела за дома. Дядото ловувал в гората, която хората все още наричали “Дяволска” – не знаели те, че шайтаните избягали. А Старецът хитро се усмихвал, но си мълчал – не обичал той да се хвали.

Из сайта: Из сайта: http://www.fairy-tales.su/

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата ингушка приказка “Лястовичка“.

Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.