AEDVIL

Първа част на ингушката приказка

“Как старецът надхитрил шейтаните”

В подножието на високите планини, на края на вековната гора, стояла малка сакля. Така наричат по тоя край къщурките, измазани с глина, с плосък покрив и ниска врата. В тази сакля живеели старец и старица.  Нямали деца. Бабата шетала из къщи. Дядото ходел на лов.

Веднъж, на разсъмване старецът вървял из гората и видял под един храст спящ заек. Не стрелял, тихо заобиколил и продължил пътя си. Видял мечка с двете си мечета, сгушени на дъното на близката пещера. И тях отминал, оставил ги да си поспят. 

В тази гора се били заселили шайтани –  дяволи. Те смятали гората за своя и никак не им харесвало, че старецът ловува там. Събрали се и решили да го прогонят. Но как ли да направят това? Мислили, мислили – нищо не успели да измислят. Накрая най-важният от тях, огромният и страшен Панк-Панк, рекъл:

– Аз ще отида при него. Ще му кажа, кой съм. Ще го уплаша и ще искам да се преборим.

– Хитро измислено! – зарадвали се дяволите.

Речено-сторено! Намерил Панк-Панк стареца в най-гъстата част на гората. Изподрал се, докато се промъквал през бодливите храсти, но не успял дори да го стресне, когато извикал:

– Аз съм Панк-Панк! Най-свирепият шайтан! Хайде де се борим! Победиш ли ме, ще ти разреша из нашата гора да ловуваш. Победя ли те – ще се махнеш от тук. Кракът ти повече няма да стъпи в нашата гора!

– Съгласен съм, – спокойно отговорил старецът. – но първо опитай с малкия ми брат да се бориш. Страхувам се, че може да ти счупя ребрата.

Завел старецът Панк-Панк до пещерата на мечката и рекъл:

– Тук живее малкият ми брат. Влез! Победиш ли го, тогава ще повярвам, че си готов с мен да се пребориш, с мен силата си да мериш.

Влязъл Панк-Панк в пещерата. Събудила се мечката, сграбчила го, тръшнала го на земята, изпукали ребрата на шейтан. Мятал се насам-натам, но не можал да избяга. Хубавичко го натупала Мецана. Хвърлила неканения гост в пропастта. Едва изпълзял от там дяволът, полужив се дотътрил до гората.  А там старецът го чака и се подсмихва:

– Е готов ли си с мен да се пребориш?

Панк-Панк дума не могъл да продума. Престорил се, че не е видял стареца. Завърнал се при дяволската орда и разказал, какво се е случило.

– Никой от нас не може с ловеца да се пребори! – рекъл Панг-Панг.

Дълго мислили дяволите, нищо не успели да измислят. Накрая Танк-Танк – най-бързият и най-ловкият шейтан, предложил:

–  Ще му кажа: “Аз съм Танк-Танк – най-бързият! Хайде де се надбягваме! Надбягаш ли ме, ще можеш в нашата гора да ловуваш. Победя ли те – никога няма да се завърнеш!”

– Хитро измислено! – похвалили го дяволите.

Изтичал Танк-Танк до най-далечната част на гората. Намерил стареца и му рекъл:

– Аз съм Танк-Танк – най-бързият и най-ловкият! Хайде де се надбягваме! Надбягаш ли ме, ще можеш в нашата гора да ловуваш. Победя ли те – никога няма да се завърнеш!

– Добре, съгласен съм, но първо догони най-малкия ми син, да видя, бързо ли тичаш. Да се убедя, има ли смисъл, с теб да се надбягвам.

Повел старецът шайтана към храста, под който дремел заекът. Взел една шишарка, подхвърлил я, заекът хукнал, а хитрият старец казал на дявола:

– Тичай след него!

Втурнал се Танк-Танк подир заю, тичал, тичал, изподрал се, дъх не можел да си поеме. Цял ден препускал подир заека из най-гъстата част на гората, из най-бодливите храсти. Не успял да го настигне. Завърнал се при стареца, който се усмихнал и запитал:

– Е, готов ли си с мен да се надбягваш?

Танк-Танк дума не можел да издума. Престорил се, че не чува и не вижда и отминал. Завърнал се при дяволите и когато малко се посъвзел, разказал им, какво се е случило.

– Никой не може да го надбяга! – рекъл накрая Танк-Танк.

Към втората част на ингушката приказка “Как старецът надхитрил шейтаните – 2“.